Националният план на България е с четири основни стълба

Стратегическа цел в ЕС след пандемията е да инвестираме така, че да имаме дългосрочни предпоставки за растеж на икономиката, каза вицепремиерът Томислав Дончев при онлайн представяне на проект на Националния план за възстановяване и устойчивост на България.

Европейските лидери имаха мъдростта да предвидят специално финансиране за борба с пандемията и последиците от нея, посочи Дончев, цитиран от БТА.

Националният план е с четири основни стълба - "Иновативна България", "Зелена България", "Свързана България" и "Справедлива България".

Министерствата работят повече от два месеца по над 100 проекта по тези основни програми, но дискусията тепърва започва, защото планът не е на правителството, а на цялото общество. По този план ще работят поне две правителства, а ефектите от него ще са за десетилетия напред, посочи Дончев. Планът е част от всички мерки, които ЕС предприема за излизане от икономическата криза и за развитие добави вицепремиерът.

По Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС България ще има над 12 млрд. лева безвъзмездна помощ и до девет милиарда лева заемен ресурс, ако преценим че тези пари ни трябват. Краен срок за ползване на парите е 2026 година с изискване две трети от ресурса да е договорен в първите две години, тоест има къси срокове, каза Дончев.
В стълба "Иновативна България" ще се правят инвестиции в образованието по цялата верига от учители да квалификация на учителите. Ще се наблегне на инженерните и природните науки в 1680 училища в страната.

Предвижда се създаването на специален фонд за подпомагане на стратегическите инвестиции в страната.

През програмата схема "Зелена България" ще инвестират близо 4,5 млрд. лева в проекти за "зелена" и за "кръгова" икономика. Сега нашата икономика изразходва 3,6 пъти повече енергия от средно европейското за единица продукция - няма как дългосрочно да сме конкурентоспособни и затова трябва да се мисли за енергийна ефективност на промишлените сгради и машини, посочи Дончев.

Ще се възстанови програмата за енергийната ефективност на жилищните сгради без да се спира само до смяна на дограмите и опаковането на сградите. Нужно е да се мисли за фотоволтаични системи и използването на хидропомпи, посочи вицепремиерът. Целта е хората да плащат по-малки сметки за енергия, за да им останат повече париза други нужди. Предвижда се мащабна инвестиция в Електроенергийния системен оператор за над половин милиард евро за тотално дигитализиране на електромрежата, за да я направим с по-малко аварии и рискове. Ще се отделят и 850 млн. евро в хидромелиоративната инфраструктура на страната за да увеличим поливните площи, посочи Дончев.

През стълба "Свързана България" ще се отделят 806 млн. лева за цифрова инфраструктура и близо един милиард лева за развитие на железниците чрез тотално дигитализиране на трафика, въвеждане на системи да безопасност и на ефективност. Една трета от тези пари ще са за нови влакове и мотриси и се надявам отново да качим българите във влаковете защото това е бърз и екологичен транспорт, посочи Дончев. Други 575 млн. лева са предвидени за ВиК инфраструктура, добави той.

С инвестиции през четвъртия стълб -"Справедлива България" се цели работата на публичните институции да е по-прозрачна и ефективна. Ще се приключи дигитализацията на съдебната система, добави той. Всеки лист хартия в държавната администрация трябва да се доведе до машинно четим формат и затова ще са нужни 150 млн лева, каза Дончев.

Ще се направи националната схема за електронна идентификация чрез новите документи за самоличност, където ще се нужни 193 млн. лева. Други 1,2 млрд. лева ще са нужни за проекти за социално включване на всички нива, посочи Донев. Ще има и пари за сферата на културата, специален ресурс за дигитализация на съдържанието.

През следващите шест години ще се прави микс от политики, който ще позволи не само България, но и ЕС бързо да се възстановят от кризата. Това е шанс за нова икономика - тази на високата добавена стойност и на знанието, каза вицепремиерът.

България се е ангажирала с реформи в редица сфери - в образованието и в научно-развойната дейност, либерализация на енергийния пазар, подобряване на бизнес средата ,в електронното правосъдие, както и в сферата на социалните услуги, посочи още Дончев.