2020 г. - необичайна година за BG дипломацията в пандемията

2020 година бе необичайна и за дипломацията. Министерството на външните работи представи основните акценти от работа си през последните 365 дни на сайта си.

Помогнахме на 7000 български граждани да се върнат в дома си, а Ситуационният център в МВнР получи 96 000 обаждания от граждани с молба за съдействие. Такива обаждания получаваме и в момента.

Още от първите дни на разрастване на пандемията през март министерството бе ангажирано в осигуряването на „зелените коридори“ за граждани и транспортни фирми. Създадохме денонощен информационен център с 6 директни телефонни линии. Консулските ни служители нееднократно посещаваха на място българи, блокирани по магистрали и летища по света, като им оказваха съдействие и ги снабдяваха с храна и вода.

Помогнахме на българи в 89 държави да се върнат у нас. Оказахме съдействие и за връщането на други граждани от ЕС и съседните ни страни. През април от Китай в София пристигна пратка с медицински консумативи, като полетът бе осъществен в рамките на партньорската Програма за стратегически въздушен превоз на НАТО.

В разгара на летния туристически сезон в активен диалог с гръцката страна МВнР успя да запази отворени ГКПП по българо-гръцката граница („Илинден-Екзохи“, „Кулата-Промахон“, „Маказа-Нимфея“ и др.), съобразно настояванията на българските превозвачи, опериращи между двете страни и пътуванията на българските граждани. Постигнати бяха договорености за престой и транзит през румънска територия. В диалог с турската страна бе осигурен коридор за тежкотоварни автомобили по ГКПП по общата граница, предвид важността за страните от Европа и факта, че ГКПП Капитан Андреево е най-големият сухоземен граничен пункт на вход за ЕС.

Допълнителен проблем в условията на ограничения на придвижване създаде и срокът на валидност на българските документи. В чужбина все още се намират немалък брой български граждани, чиито паспорти и лични карти изтичат или вече са изтекли, и които са силно затруднени да ги подновят.

Затова МВнР инициира законови промени, според които срокът на валидност на личните карти и паспорти, който изтича в периода от 13 март 2020 г. до 31 януари 2021 г., се удължава с 6 месеца. Поискахме на реципрочна основа от чуждестранните ни партньори да признават изтеклите български лични документи, за да могат сънародниците ни да се връщат у нас. Към 31 октомври на молбата ни отклихнаха 48 държави, а след като я подновихме с искане за признаване на изтекли документи до 31 юли 2021 – вече 10 страни потвърдиха, че ще направят това.

Във връзка с изтичането на преходната година след Брекзит приоритет за МВнР продължиха да бъдат правата на българските граждани във Великобритания. Вследствие на започналата още през 2019 г. информационна кампания броят на сънародниците ни, подали заявления за получаване на Статут на уседналост/Временен статут към октомври е 220 570.

Продължаваме да помагаме и да се грижим за българските исторически общности зад граница.  Български външен министър – Екатерина Захариева, за първи път от 5 г. през 2020 г. посети Украйна. Сред договореностите бе в срочен порядък да се работи за откриване на училище с преподаване на български език в Одеса.

Благодарение на конструктивния диалог с украинските власти при провеждане на административно-териториалната реформа в Одеска област запазихме Болградски район, в който живее най-компактното и с най-висока численост население от български произход, като не бе допуснато разводняване на българския етнос.

През февруари 2020 г. Министерският съвет отпусна 500 000 лв. за финансирането на проекти на българските общности в Албания, Сърбия, Косово, Украйна, Молдова, както и на организации на граждани в Република Северна Македония с българско самосъзнание. В момента продължава процедурата по подписването на договори по проекти, финансирани с тази помощ.

Пандемията ни показа, че в световен план повече от всякога се нуждаем от общи решения и солидарност. България адаптира българската Помощ за развитие, като пренасочихме средствата към хуманитарни помощи и проекти, предназначени за борба с последиците от кризата. В дух на солидарност изпратихме медицинска екипировка в страните от Западните Балкани, Източна Европа и Близкия изток.

През 2020 г. подпомогнахме 18 страни по линия на официалната помощ за развитие с над 5,5 млн. лв. Страната ни разпредели средства и за овладяване на хуманитарни кризи в размер на близо 2 млн. лв.

Продължихме подкрепата си за Албания за справяне с последиците от земетресението от ноември 2019 г., когато отпуснахме 200 000 лв. и изпратихме два инженерни екипа в страната. През февруари 2020 г. България предостави още 100 000 евро в рамките на организираната от Европейския съюз донорска конференция.

Българското правителство оказва помощ и на Хърватия във връзка с разрушителното земетресение от 29 декември. Отпуснахме 100 000 евро първоначалната помощ за справяне с последствията от бедствието, а в последния ден от годината отпътува и първият ТИР с дарение от минерална вода за пострадалите.

Един от основните ни приоритети във външната политика е подкрепа на европейската интеграция на 6-те страни от Западните Балкани.  През март подкрепихме решението на Съвета на ЕС за започване на преговори за членство в ЕС на Република Северна Македония и Албания. В края на годината бяхме принудени да не приемем преговорната рамка за Република Северна Македония. С позицията си България цели да преодолее проблемите, а не да забави присъединяването на Република Северна Македония. България се придържа към Рамковата позиция на Министерския съвет от 09.10.2019 г., подкрепена с Декларация на Народното събрание от 10.10.2019 г. По отношения на Албания потвърдихме подкрепата на страната ни за проекта за преговорна рамка.

През 2020 г. министърът на външните работи посети редица страни, с които отбелязахме кръгли годишнини от установяването на дипломатически отношения – 140 г. с Гърция, 100 г. с Чехия и Унгария, 30 г. с Израел. Юбилейна за дипломатическите ни връзки беше годината и с Ватикана, Република Корея, Виетнам, Пакистан и Монголия.

През 2020 г. България отбеляза 75-ата годишнина от създаването на ООН и 65 години от членството на страната ни в организацията.

Постигнахме нещо по-важно в европейската интеграция на страната ни тази година -  приемането ни за член на Европейския валутно-курсов механизъм (ERM II) и Банковия съюз. Това стана възможно благодарение и на българската дипломация. Признание за България бе и избирането ни за девети път за член на Икономическия и социален съвет на ООН (ИКОСОС), един от шестте основни органа на световната организация, за периода 2021-2023 г., както и преизбирането на г-жа Велина Тодорова за член на Комитета на ООН по правата на детето.

През 2020 г. българските ведомства се включиха в работата на все по-голям брой комитети и работни групи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)  в различни области, което е стъпка към постигане на пълноправно членство в Организацията.

Като признание за постигнатия от страната ни напредък Съветът на ОИСР одобри заявление на България за присъединяване към Агенцията за ядрена енергия на ОИСР.

През 2020 г. поехме домакинството на „Три морета“, като през 2021 г. София ще бъде домакин на Срещата на високо равнище на инициативата, насочена към интеграцията на страните от региона между Балтийско, Адриатическо и Черно море. България се включи в Инвестиционния фонд на инициативата с 20 млн. евро.

МВнР извърши и голяма ротация на посланици. С новите посланици мъжете ще станат 50, а жените – 23, с което даваме шанс на повече дами да поемат ръководството на важни мисии – ПП към ООН в Ню Йорк, ПП към Съвета на Европа в Страсбург, посолството в Токио.

Погрижихме се и за работните условия колегите, които се трудят в централното управление на ул. „Александър Жендов“. Направена бе хидроизолация на подземния паркинг, който не бе ремонтиран от пускането му в експлоатация преди 35 години и бе станал опасен за служителите и служебните автомобили. Оттогава не бе сменяна и дограмата на сградата, която в момента е с повишена енергийна ефективност, което намали и разходите на министерството за отопление.