Борисов завършва и третия си мандат като един от най-харесваните политици

Една от фигурите с най-сериозно доверие в страната е Бойко Борисов: 23%. Рейтингът е минусов (–41), но все пак Борисов завършва и третия си мандат като една от харесваните политически личности у нас. Това в голяма степен се дължи на сравнително твърдата подкрепа, която партия ГЕРБ разви в годините, показват данните от изследване на „Галъп интернешънал“. Проучването е проведено „лице в лице“ с таблети, които показват картината към началото на всеки месец, последното от които е в периода 22 февруари и 1 март сред 1008 души. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 52 хиляди души.
 
В немалка степен се дължи и на ситуационните „добавки“ доверие, които Борисов получи в първия етап на коронавируса у нас. Тези добавки не са повишили доверието към политика Борисов, но със сигурност са помогнали то да не стигне до критични нива, след като през лятото спадна.

Благосклонното отношение към изпълнителната власт по отношение на коронавируса обаче не се пренася буквално върху нейния общополитически образ. Когато мисли за политика и икономика, а не за вируса, българинът мисли доста критично към оперативната си власт. Тази критика отива най-вече към изпълнителната власт, докато президентът запазва досега ролята на контрапункт.

В края на един мандат и в една предизборна година е един от моментите, в които личното доверие в политическите фигури става важен фактор. Особено важно за равносметките е да се отчете доверието в трите ключови позиции – президент, председател на Народното събрание, премиер.

Румен Радев вече няколко години остава с положителен личен рейтинг (доверие минус недоверие). От известно
време насам, той е и единствената такава фигура у нас. Практически всички други популярни политически фигури у нас са с минусов рейтинг. В момента рейтингът на Радев е +24. На практика идентично се движи и институционалният рейтинг на президентството.

Една от фигурите със сравнително добри показатели за доверие е Цвета Караянчева: 17%. При нея недоверието превъзхожда доверието (рейтинг от –51), но това е стандартната ситуация за български политик (както беше споменато). Караянчева е всъщност с доверието на политик от „златната среда“, ако се правят подреждания. В тях винаги начело са политици, които са „отгоре и отстрани“ на ежедневния политически процес или имат „институционален бонус“, а в дъното са най-отдавна познатите политици. Прословуто е вече търсенето за нови политици у нас. Разбира се, буквалното класиране на личности според доверие и рейтинг не е удачен подход – пред различните длъжности стоят различни задачи с различна степен на риск от загуба на доверие.

Нужно е винаги да се отбелязва, че доверието обикновено не е мерило за успеха на работата на даден политик. Обикновено, тежките реформи, например, са свързани със загуба на лично доверие. Хората от по-малки политически сили, имат и по-ниско доверие. И традиционно, различните опоненти на дадена партия свидетелстват недоверие спрямо нейния лидер. Важно е да се напомня, че рейтингът (доверие минус недоверие) следва да се наблюдава с известна условност – доколкото еднакъв рейтинг могат да имат и фигури с висока разпознаваемост и фигури с почти никаква разпознаваемост. Важно е също да се напомня, че доверието не е равнозначно на електорална готовност.

Доверието в Националния оперативен щаб с борба с коронавируса се движи заедно с вълните на вируса – когато страхът е висок, и упованието в Щаба е високо. През последния месец 46% отговарят с „да“ на въпроса дали имат доверие на Щаба, а 35% казват „не“.

Равносметката от последната година показва, че обобщеният образ на здравните власти у нас е по-скоро добър. Може би – и защото те са възприемани като в известна степен отдалечени от политиката. Факт е обаче, че българите традиционно показват доверие и в „алтернативните“ разкази по темата – както редица изследвания назад във времето показаха.

*****
Данните са от изследвания на „Галъп интернешънал болкан“„лице в лице“ с таблети, които показват картината към началото на всеки месец, последното от които е в периода 22 февруари и 1 март сред 1008 души. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 52 хиляди души. Проучването е финансирано от „Галъп интернешънал болкан“.