КНСБ до Асен Василев: Минималната заплата да е поне 1103 лв.

Минималната работна заплата в България да е равна на „Заплатата за издръжка“. Към 2021 г. тя е в размер на 1103 лв. нето.

 

Това се казва в писмо на синдикатите до министъра на финансите Асен Василев.

 

"Конфедерацията на независимите синдикати в България подкрепя всички цели на изпълнителната власт за ръст на минималната заплата по начин, който да позволява нейният размер да бъде достатъчен за издръжката на един работещ и семейството му. Това е наше дългогодишно искане, което мотивираме на всяко тримесечие чрез изследването „Заплата за издръжка “. Припомняме, че едва 30 % от наетите по трудово и служебно правоотношение получават заплата, която да е равна или по-висока от размера на „Заплатата за издръжка“. Това налага провеждането на спешна догонваща политика по доходите. Част от тази политика е и минималната заплата. За нас това са справедливи и достойни искания, които вицепремиерът, министър на финансите и председател на НСТС г-н Асен Василев защити по време на заседанието на НСТС на 27.01.2022 г. В същото време настояваме да видим визия от изпълнителната власт за възходяща конвергенция и достигане на равнища на БВП и доходите в размер на 60% от средноевропейските нива (паритет на покупателна способност), както и за ръст на доходите на работещите в бюджетната сфера с минимум 10%, а на „работещите на терен“ с минимум 15%.

 

КНСБ напомня, че приходите в бюджета идват основно от данъци, плащани от гражданите. През 2021 г. едва 3,1 млрд. лв. са постъпили в хазната от данък върху печалбата и цели 23 млрд. лв. от облагане на трудови възнаграждения, ДДС и акцизи. Въпреки това, национално представителни работодателски организации продължават да спекулират и твърдят, че българският работник не заслужава дори най-ниската в Европейския съюз минимална работна заплата.

 

Според нас минималната работна заплата в България трябва да бъде равна на „Заплатата за издръжка“, която пък отразява необходимите средства на всеки работещ, за да посрещне своята издръжка на живота. Издръжката на живота е свързана с потреблението, а заплатата за издръжка с труда и неговото възмездяване. Следователно, логично е МРЗ да бъде и заплата за издръжка и да осигурява издръжката на живота.

 

При всяко увеличение на МРЗ работодателските организации твърдят, че ни очаква спад на заетостта, въпреки че данните през последните няколко години напълно опровергават тези опасения. Не само това, мнозинството от емпиричните изследвания по темата отричат съществуването на такава зависимост, дори напротив - нарастването на МРЗ стимулира ръста на заетостта, потреблението и икономическия растеж. Като добри примери от последните месеци, можем да посочим Словакия, където МРЗ за 2021 г. бе фиксирана на 57% от средната за страната, а в Испания се заложи средносрочна цел от 60% минимална заплата спрямо СРЗ. За сравнение, в България това съотношение е около 42-44% в продължение на 10 години, а в страни като Северна Македония и Сърбия, които не са членки на ЕС, МРЗ е по-висока спрямо България с около 20%. Разликата между най-високата МРЗ в ЕС (Люксембург) и най-ниската такава (България) е 7 пъти.

 

На този фон производителността на труда на един зает вече е 50,8% от средното европейско ниво, или разлика от едва 1,9 пъти. Всъщност, според данни на МФ от есента на 2021 г., производителността на труда през изминалата година е най-висока спрямо предходните 6 години, а вътрешното потребление продължава да бъде основния двигател на растежа, а не частните инвестиции. Припомняме, че изминалата 2021 г. беше първата, в която работещите на минимална заплата загубиха реална покупателна способност от цяло десетилетие насам. Нещо повече, бизнесът често има “монопсонна” сила на пазара на труда в малките общини и плаща по-ниски заплати от пазарните, тъй като пазарът е отдавна несъвършен.

 

Според изследване на Евростат, в периода 2010 – 2015 г., 83% от предприятията в България са декларирали, че не са осигурявали никакво обучение на своите служители. Най-често посочваната причина е, че са си намерили работна ръка с необходимите умения и не е необходима допълнителна квалификация. Това по никакъв начин не кореспондира с публичните изяви от последните дни. Точно обратното, според изследване на БСК от 2012 г. 80% от българските работодатели са със средно или по-ниско образование, а от проведените анкети става ясно, че изключват вариант, в който работникът им да знае повече от тях. Според изводите от същото изследване бизнесът е готов да приеме на стаж ученици или студенти само ако са си платили за това и знаят два чужди езика, имат отлични компютърни умения и дълъг стаж по специалността.

 

В заключение, всеизвестно е, че част от бизнеса се опитва да надхитри системата. Една държава е толкова богата, колкото е богат нейният най-беден работещ гражданин. А в България бедните и работещи граждани са много. Минималното възмездяване на работещите в България трябва да осигурява необходимата издръжка за техните семейства", се казва още в позицията.