Лорер: България се променя и става правова държава

Бюджет 2022 показва, че коалицията и правителството вярват във възможностите за развитие на България. Макар нивото на външни инвестиции да е ниско, правителството вижда положителни знаци в повишаване на доверието във върховенството на закона от страна на чуждестранни инвеститори и партньори, заяви Даниел Лорер, министър на иновациите и растежа, в ефира на предаването "Светът е бизнес" по Bloomberg TV Bulgaria.

Според него провеждането на съдебна реформа е първото условие за привличане на нови инвестиции.

"Никакво говорене и никакъв маркетинг няма да сменят имиджа на България както една истинска реформа, която да постави закона над всички. Това е което сме обещали и което изпълняваме, това не остава незабелязано от чуждите партньори", посочи Лорер.

Според министъра нов имидж трябва да бъде популяризиран и от Българската агенция за инвестициите, която трябва да провежда по-активна политика по рекламата на страната като инвестиционна дестинация, като се възползва от вече съществуващите компании, които могат да разширят производството си с RND центрове, допълнителни заводи, търговски и финансови хъбове, и скъсяване на веригите.

Мисията на новото министерство е икономически растеж и иновации. Най-добрият икономически растеж се получава от иновативни инвестиции - затова в министерството сме събрали всички инструменти в държавата, които работят за икономически растеж и за стимулиране на иновациите - оперативни програми, ББР, Фонда на фондовете, както и Българската агенция за инвестиции, каза Лорер.

Бюджет 2022 показва, че коалицията и правителството вярват в България, коментира Лорер. "Управляващите до тук изглежда не са вярвали в България и са се фокусирали върху икономиите. Ние вярваме, че България може да постигне много повече и да расте."

От заложените капиталови разходи в бюджета (7 млрд. лв.), около 4 млрд. лв. отиват за връщане на стари заеми, а останалите са за реални нови инвестиции, каза Лорер и допълни, че средствата "са малко и са закъснели".

"Много години България не е инвестирала в най-базовата си инфраструктура, която да ни приближи поне малко до европейското ниво, ако щете до румънското ниво. Има над 1.5 млрд. лв. за строителство на национални пътища, има 30% повече за общинските пътища, има пари за болници, човешки капитал, заплати на учители, лекари."

"България е отсъствала от дискусията за космоса в Европа. Това е една реална икономика, която предстои да се случи във все по-големи мащаби. Всяка една европейска държава има космическа стратегия за техните индустрии - роботика, материали, храни, софтуер - и всяка се бори за своето място в европейската космическа програма... Всички неща, които правим за наземната индустрия, могат да се прилагат и в космоса и вече имаме добри примери в България."

Министерството възнамерява да проведе среща на всички засегнати български индустрии, за да може страната да се включи по-активно в този процес, каза Лорер.

България няма избор и трябва да се движи към декарбонизацията на своята енергетика, като бързо подготви подробен национален план как иска да я постигне - с ВЕИ, геотермална енергия, АЕЦ, батерии.

"ЕС ще инвестира огромното количество от своите средства за дигитализация и зелен преход. Имаме отсрочка от един месец за изчистване на последни детайли по Плана за възстановяване, който ще финансира голяма част от този преход, особено за малки и средни предприятия."

Целта на правителството е първите плащания по плана да бъдат получени през лятото на 2022 г.

Съвместно с МОН министерството на иновациите ще се стреми да стимулира в средносрочен план подготовката на нужните на бизнеса кадри чрез дуално обучение и повишаване на качеството на образованието в университетите.

В коментар за критиките на президента Румен Радев за, според президента, забавените действия на правителството за енергийната криза, Лорер заяви, че през последните два месеца правителството е показало, че може да предприема "динамични мерки", за да изпълни икономическата си програма.

Според министър Лорер има чувствително подобрение на отношенията със Северна Македония като вече се водят разговори за механизъм за прозрачност на инвестициите, транспортни коридори с Албания и ЕС, стартъпи.

"Северна Македония е от малкото места, които ни приветстват като инвеститор - имаме банки, софтуерни компании, ВЕИ проекти... Това затопляне на диалога ще роди и решението (на българското вето за присъединяването на Северна Македония към ЕС)."

Лорер сподели, че през 2021 г. Северна Македония е изкачила над двадесет позиции в индекса на Transparency International за бизнес до 87-о място, а България е на 78-о място.

"Ако не направим много сериозно крачки България да стане правова държава, е много вероятно след година-две да се намерим в състояние, в което Северна Македония е по-привлекателно място за бизнес. Трябва да работим заедно с тях, за да се движим успоредно и да се ускоряваме един-друг, вместо да се дърпаме надолу."

Целия разговор може да гледате във видеото тук