Асен Василев: През септември ще видим дали ще има по-голяма инфлация

През септември ще видим дали ще има по-високи нива на инфлацията, заяви финансовият министър Асен Василев в bTV Новините.

По думите му антикризисните мерки не са проинфлационни: „Те биха били, ако бюджетния дефицит растеше, тъй като това означава, че ще наливаме повече средства в икономиката, създавайки по голям дефицит това, което ние правим, е допълнителните приходи, които се очакват, да се връщат обратно в икономиката и при най-уязвимите групи целево. Така че от тази гледна точка не би следвало да създадат допълнителна инфлация“.

„Средногодишната инфлация, която сме заложили в прогнозата за пролетта е малко над 10%. Така че толкова сега при новата бюджетна процедура е 10-11% средногодишна инфлация, а тези високи стойности, които видяхме в март и април, те бяха донякъде очаквани, още ако си спомняте при бюджетната процедура говорихме, че там ще е пикът. Войната дойде, което допълнително ускори инфлацията, особено на хранителните стоки“, посочи Василев.

„Всъщност голямата въпросителна пред инфлацията в момента, ние ако погледнем април месец детайлно, то тя не идва вече толкова от енергийни продукти, идва от храни, от транспорта, облекла и обувки. Всъщност остава последно строителната инфлация да влезе в икономиката и можем да стигнем до по високи нива. Това ще го знаем чак септември по две причини: първата, трябва да видим какво ще стане с цените на храните, защото в момента има недостиг огромен - Индия затвори износа на зърно, има голямо количество зърно в Украйна, което не е ясно дали ще успее да стигне до международните пазари. Цените на торовете се вдигнаха драматично, което оскъпява, съответно цялата продукция цените на зърното влизат съответно и в месото, разбира се – пилета, прасета, всичко това се храни с фураж до голяма степен и няма как това да не се отрази. Около 20% е увеличението на хранителната кошница към момента, а през лятото не очакваме някакви драматични движения. Въпросът е какво ще се случи есента“, каза Василев.

По думите му „ние сме заложили буфери в актуализацията, така че да можем да реагираме, ако се наложи“.

Цената на хляба зависи от хлебопроизводителите и от цената на зърното, което знаем, че драматично се качи покрай кризата с Украйна, но това, което държавата може да направи, е да не оскъпява хляба с 20%, заяви министър Асен Василев.

По думите му от там нататък дали хлебопроизводителите ще преценят и тези 20% ще си ги вземат, за да увеличат печалбите или не, ще лежи на тяхната съвест.

Акцизът на пропан-бутана е част от акциза на горивата, той не е метан и природен газ, съответно няма как да бъде намален, тъй като вече е на минималната ставка, отбеляза Асен Василев.

„Акциз на газ можем да освободим, тъй като общото потребление на газ в енергийния микс на страната е под 15% и имаме право по евродиректива да го намалим. Но за пропан-бутана специално 25-те стотинки отстъпка също важат, така че там не би следвало да има проблем, както мисля, че и намаленото ДДС за газа, което сме сложили също ще важи“, каза Василев.

Той уточни, че мярката е само за автомобили с български талон и това е антикризисна мярка специфично за българските граждани.

По думите му очакванията са около 1 млн. семейства да се възползват от мярката.

„Много е важно да се каже, че отстъпките са за най-ниския клас горива, тоест, ако става въпрос за бензина – за А95, ако става въпрос за дизела – дизела без добавки. Тоест, скъпите автомобили, които ползват по-висок клас горива, няма да се възползват от тази отстъпка, така че тя наистина е насочена към уязвимите групи на населението, които зареждат по-евтините горива“, допълни финансовият министър.

Дефицитът в НОИ ще се увеличи малко, съобщи още Асен Василев: „Ще се върне горе-долу около 50 на 50, както беше преди това – 50% самофинансиране, 50% финансиране от държавния бюджет, което не е много устойчиво във времето, но е това, което имаме от самото начало на пенсионната система в България. По една проста причина – вие знаете, че имаше един период, в който реално всичко, което би следвало да е натрупано за финансиране на пенсионната система, изчезна“, обясни министърът.

Той допълни, че в момента през пенсионните вноски се финансират половината пенсии, а през другите бюджетни постъпления - другата половина.

„Дългът, който ще се тегли, е в рамките на обема, който е заложен с бюджета още от февруари месец. Допълнителен дълг на този, който е заложен февруари месец, не се предвижда“, каза Василев.

„България в момента има, мисля, че второто най-ниско ниво на дълг към брутен вътрешен продукт в целия Европейски съюз. Ние сме на под 25%. Изискването (за еврото) е 60%, така че сме много далече въобще от даже минималната гранична стойност на дълг, която би ни попречила за еврозоната“, посочи Василев.