Генчовска: РСМ настройва българските институции една срещу друга

Депутатите откриха заседанието, на което изслушват министър на външните работи в оставка Теодора Генчовска за присъединяването на РСМ към ЕС.

Тя коментира, че важното сега е как да се запази националния консенсус по отношение на РМС.

„МВнР алармира, че в рамките на процеса РСМ ще продължи да следва няколко основни линии на поведение, ще продължи да разчита основно на външния натиск, ще дава обещания, ще се стреми да разделя българските институции по отношение на РМС и ще търси начин да изолира от процеса българските експерти, ще се опитва да управлява процеса чрез времевата рамка – рязко ускоряване или изкуственото му забавяне. Това поведение наблюдавахме през последните пет месеца“, каза тя.

„Откакто поех поста министър на външните работи по време на първата ми среща с външния министър на РМС му казах: Комуникирайте само само с мен“, но това не се случи. Представителите на РМС продължиха да търсят контакти извън МВнР с цел премахване на основното ни ключово изискване и то е за проследяване на изпълнението на Договора за добросъседство, както и по отношение на референцията за т.нар македонски език“, обясни Генчовска.

Тя съощби, че външнолитическият съветник на премиера Кирил Петков Весела Чернева е изпратила свой проект на актуализация на рамковата позиция, но съдържанието му по- скоро предполагало ревизия на българската национална позиция.

„Този проект не фигурира в българската позиция по т. Нар. македонски език. Изискването за европейски гаранции за Договора за добросъседство стана несъстоятелно. В този проект няма ясен механизъм в преговорната рамка за изпълнение на договора и МВнР прецени, че няма как да има бележки по документ, който изначално е погрешен и го отхвърли като възможност“, отсече министърът в оставка.

Според нея основният проблем е бил в това, че докато МВнР се опитвало да преговаря, от другаде се създавало впечатление, че България може да се съгласи на по-малко, че е готова на отстъпки, че външно министерство не е важно и няма смисъл да се разговаря с него.

„В началото на май министерството започна да води преговори и да беше постигат значителен прогрес. Има четири теми, по които е нужно да се отчете прогрес и това са изпълнение на Договора за добръсъседство, включване на българите в Конституцията на РМС, запазване на българската позиция по въпроса за езика на съседната държава и включването на гаранции по тези въпроси в преговорната рамка на ЕС с РСМ“, каза тя.