Експерт: Газът от интерконектора не е достатъчен

"Интерконекторът България - Гърция най-вероятно до ноември ще бъде завършен, но няма да ни даде напълно нужното количество газ, трябват още допълнителни доставки. За това от „Центъра за изследване на демокрацията“ настояваме България да се разбере за общо закупуване на природен газ с Гърция и Румъния, така че заради по-голямото потребление и търсене, които трите страни ще реализират, ние да можем да договорим един изгоден дългосрочен договор за доставка на природен газ с някои от най-големите доставчици. За тази цел би било добре да се извърши търгов механизъм за доставка на газ, но в дългосрочна перспектива". Това заяви пред БГНЕС Мартин Владимиров, директор Програма енергетика и климат към "Центъра за изследване на демокрацията".

Да се надяваме, че първи октомври е финалната дата за пускането в експлоатация на интерконектора и получаването на Акт-16. През годините сме наблюдавали редица обещания и финални дати, всъщност още на 1 януари 2021г. това трябваше да се случи, но виждаме как никога нещата с проекта не се случват както са планирани, заяви Мартин Владимиров.

"Изпълнителният директор на компанията и Булгаргаз и различни енергийни министерства без значение в кое правителство, дават обещания, но без резултат. Според мен е странно как от българските институции, включително и ДНСК, заявяват, че периодът ще отнеме толкова много време, като Турски поток беше построен за 1 година и процедурата по неговото сертифициране не беше дори обявена и ставаше въпрос за няколко дни. Тоест странно е как българската държава за пореден път не активизира нейните институции да действа активно и всъщност този ключов проект за доставка на газ за България, да не бъде завършен", коментира още Владимиров.

Относно вчерашната среща на служебния регионален министър арх. Иван Шишков с участниците в строителството на Междусистемната газова връзка и заявлението на министър Шишков, че строителите ще се ползват с всички привилегии на държавата, за да може интерконекторът да бъде завършен максимално бързо, и на въпрос на БГНЕС дали такава координация е липсвала преди, Мартин Владимиров заяви, че от десетилетия енергийният сектор в страната е завладян от руски интереси и затова най-вероятно не се е давал ход на завършването на проекта.

На въпрос какъв е най-добрият вариант за доставчик на природен газ за страната, енергийният експерт заяви, че за момента азерският газ е най- евтин, тъй като цената е индексирана към цената на суровия нефт. Владимиров уточни, че през 2020г. е било обратното, тъй като суровият нефт се е търгувал на котировки, значително по-високи от природния газ и руския газ е бил по-добра алтернатива отколкото азерският.

"В следващите 2-3 години такава перспектива не се очаква и азерският газ ще си остане по-добрата алтернатива от руската страна. За сега обаче е важно да бъде построен интерконекторът и дори след 1-ви ноември по него да протече газ, защото ако ние получаваме газ при сегашните цени и останалите количества ги купуваме месец за месец, както до сега, от май месец насам, то цената ще е твърде висока и ще се усети тежестта от българските потребители", коментира още Владимиров.

Във връзка с възраженията на „Напоителни системи“, противопожарна охрана и Министерството на околната среда и водите срещу строенето на интерконектора, Мартин Владимиров заяви, че е странно как в държавата е насочена голяма част от вниманието върху интерконектора, отколкото върху други газови проекти, обслужващи руски интереси.

"От години изпълнителните агенции се използват като средства за натиск, които целят да задоволят олигархични руски интереси, така че според мен тези възражения сега са преувеличени", заяви Владимиров и продължи: "Нека да не забравяме, че интерес от възпрепятстване на заработването на интерконектора имат не само Русия, но и самият Азербайджан, защото в момента страната има интерес да продава газ на по-високи цени. В резултат отвсякъде има саботаж срещу интерконектора и нашите политици трябва да защитават националния интерес, за да може газовата връзка да се реализира", призова той.

Енергийният експерт определи думите на Теодора Георгиева, изпълнителният директор на IGGB, че интерконекторът ще обезпечи 3 млрд. куб. м газ, което е еквивалент на потреблението на България, като подвеждащи. "Капацитетът на интерконектора е 3 млрд. куб. м, но реално договорени са милиард и половина, като за сигурни доставки можем да говорим само за договора на "Булгаргаз" за 1 млрд. куб. м, който е от 25 години. Останалите милиард и половина са резервиран капацитет от страна на гръцката компания "ДЕПА"- тя има интерес да продава в България, но в тази несигурна ситуация вероятно ще приоритизира доставките в Гърция, отколкото в България, така че тези 3 млрд. куб. м газ едва ли ще достигнат до България, освен ако не се измисли друг механизъм за размяна на природен газ", отбеляза той и уточни, че ще имаме нужда от допълнителни доставки на газ. "От ключово значение е "Булгаргаз" да сключи дългосрочен договор за доставка на втечнен природен газ. Офертата, която е предложила американската компания "Cheniere" е на много висока цена, но при положение, че ние нямаме алтернатива е по-добре да приемем тази оферта. Трябва да работим съвместно с Гърция за постигане на споразумение за солидарност, с което да се определи режим и график на получаване на природен газ на терминала Ревитуса край Атина, тъй като в момента България няма резервиран капацитет на терминала и реално не може да получава договорените количества. Така че без договорено споразумение с Гърция, няма да можем да вкараме тези 7 танкера от САЩ", подчертава още той.

Газовото потребление на България обаче е твърде малко, за да договорим доставки на газ на добра цена. За това от "Центъра за изследване на демокрацията" още от 24-ти февруари, след началото на войната в Украйна, настояваме България да се разбере за общо закупуване на природен газ с Гърция и Румъния, така че заради по-голямото потребление и търсене, които трите страни ще реализират, ние да можем да договорим един изгоден дългосрочен договор за доставка на природен газ с някои от най-големите доставчици. За тази цел би било добре да се извърши търгов механизъм за доставка на газ, но в дългосрочна перспектива“, съветва още енергийният експерт.

На въпрос за това какви биха могли да бъдат алтернативите за доставка на допълнителни количества газ, Мартин Владимиров обясни, че в Атлантическия океан се реферира към доставка на газ за Европа и уточни, че има голям набор от танкери с втечнен газ, които могат да бъдат пренасочени към България при разумни цени и условия. "Проблемът е регулаторен, свързан със запазването на капацитета по терминалите на втечнен газ, не само в Гърция, но и в Турция. В момента доставките в Турция са невъзможни заради липсата на споразумение за междусистемно свързване между България и Турция, което да позволи вноса на втечнен природен газ от турските терминали. Трябват договорки с Турция, но по-скоро редовен кабинет ще може да извърши тази функция", отбеляза Владимиров, като уточни, че обект на договаряне трябва да бъдат общите доставки за целия регион, тъй като България сама трудно би била клиент.

Експертът подчерта, че би трябвало да се ангажират повече търговци в осигуряването на сигурността на доставките за България. "В момента "Булгаргаз" монополизира пазара и вноса на алтернативни доставки- частните търговци не могат да се конкурират с държавната компания, така че трябва да се освободи повече място за действие от тяхна страна, заяви още той и продължи, казвайки, че "Булгаргаз" трябва да бъде максимално прозрачен при своята работа и да се извади политическият елемент от договарянето на природен газ, защото от 30 години това е коствало много пари."