Тагарев за ракетите: Украйна може да си позволи известна степен риск

Парламентът реши по-рано тази седмица България да предостави допълнителна военна помощ на Украйна, която включва неизправни зенитно-управляеми ракети от типа 5В55Р, в управление на Министерството на отбраната, и боеприпаси за автоматично стрелково оръжие c калибър 5.56x45 мм, с отпаднала необходимост за нуждите на Министерство на вътрешните работи.

"Тези ракети регулярно минават на различни технически прегледи и проверки. При проверките са оказало, че те не отговарят на изискванията. През годините са правени опити да бъдат възложени ремонти на тези ракети. Говоря за преди няколко години, преди да почне мащабната война на Русия срещу Украйна. Министерството на отбраната се е обръщало към фирмата-производител на тези ракети, тъй като се предполага, че друг би имал ограничени възможности и не може да ни даде гаранции след ремонта на такива ракети. И руската фирма е отказала. Казала е: "Ние вече такива ракети не произвеждаме, не се занимаваме с такива ракети", обясни министър на отбраната Тодор Тагарев в ефира на "Брюксел 1".

По думите му Украйна има много сериозен научно-технически потенциал, включително в ракетостроенето, какъвто нашата страна няма. "Украйна може да си позволи известна степен риск, по-висока, отколкото ние бихме си позволили, тъй като тя е в състояние на война. И в състояние на война вероятността да работи по предписания начин, ракетата да е по-малка, имайки предвид, че Русия бомбардира жилищни райони, енергийна инфраструктура, инфраструктура, свързана със съхраняването, товаренето, износа на зърно, например, Украйна може да си позволи малко по-високо равнище на риск и тези ракети, доколкото имаме информация, ще им свършат работа, най-вероятно след някакви ремонтни дейности, които ние сами не можем да извършим", каза още Тагарев пред Bulgaria ON AIR.

Според него страната ни е пропуснала възможността да дари тези комплекси на Украйна малко по-рано и да получим една значителна финансова компенсация от нашите съюзници.

Запитан дали Черно море се превръща във военна зона, Тагарев отговори: "Черно море е военна зона поне от 2014 година. Откакто започна войната, то си е зона на бойни действия. Това, което беше променено в последните месеци е, че след като Русия не се съгласи да бъде продължена договореността с ООН, постигната със сътрудничество на Турция, за износ на зърно, Русия започна да играе вече съвсем провокативно, да блокира основните линии на морския трафик, нарушава навигацията в Черно море, свобода на корабоплаване, включително в румънски. наши и турски води, не само в украински и руски води", е на мнение министърът на отбраната.

 По отношение на лансираната идея за обединяване на военното и цивилното разузнаване, Тагарев заяви:

„Не ми е известна страна, която няма военно разузнаване в състава на Министерство на отбраната или на въоръжените сили. Към момента, поне аз не съм запознат с факти, които да посочват, че при едно обединяване на цивилното и военното разузнаване, то ще работи като цяло по-добре. Примерът, който ни е даден с обединяването на Националната служба за сигурност и Военното контраразузнаване (ВКР) от 2008 или 2009 година, не e непременно добър пример, защото има много критики към последствията и ефекта от това обединяване.“

 „Ако се случи такова обединяване, то най-вероятно няма да е в рамките на Министерството на отбраната. В нашите закони са предвидени случаи, в които министърът на отбраната трябва да вземе решения за използване на сила срещу граждански обекти, срещу чуждестранни обекти. Това са потенциално много тежки решения. Тези решения трябва да се взимат, имайки предвид информацията от чисто военна гледна точка. Не си представям как може да се случи, ако подчинеността е някъде другаде,“ заяви Тагарев.

По думите му с предложението е избързано и то предварително не е консултирано с него. Министърът заяви, че работи добре с Военното разузнаване, особено в сегашната ситуация – на война наблизо (в Украйна).

„И точно по време на война да се правят пък структурни промени, би било доста необмислено,” коментира министърът на отбраната.

По отношение на готовността летище Граф Игнатиево да приеме изтребителите Ф-16, които трябва да дойдат през 2025 година, Тагарев заяви:

„Има изключително забавяне в процедурите на възлагане. Близо двегодишно забавяне има. Сега върви много мащабна дейност в много проекти. Едни тръгват, други вече са стигнали донякъде, трети се канселират поради различни причини. Полагаме всички усилия да наваксаме изоставането. Уверяват ме към момента, че това е възможно и ще стане. Последните по срокове договори трябва да приключат преди края на 2024 година. Като сертификация мисля, че имаше един обект оставен за февруари 2025 година. Ако тези срокове бъдат спазени, ще се справим. Но самият факт, че постоянно възникват нови проблеми, нови идеи, искания за промени, мен ме притеснява.“

По думите му явно някой е надценил капацитета на МО да управлява такъв мащабен проект. Той даде пример със Словакия.

„Словакия, придобивайки F-16, е възложила проекта за подготовка на инфраструктурата на една от НАТО-вските агенции по доставки. В тези НАТО-вски агенции има събран много богат опит, много информация, експертиза. И в Словакия вероятно ще се справят по-добре от нас – не само като  срок, но вероятно и като цени.“

Гледайте видеото с целия разговор.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.