Омбудсманът с препоръки към бюджета за хората от уязвимите групи

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становища до председателя на Народното събрание Росен Желязков и ресорните парламентарни комисии по внесения от Министерски съвет Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., по Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване и Законопроекта за бюджета на националната здравноосигурителна каса.

Становищата на омбудсмана са базирани на жалбите и проблемите на гражданите до институцията.

В Законопроекта за държавния бюджет за догодина проф. Ковачева посочва, че актуализацията на размера на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, регламентирани в чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД), е дълго чакана стъпка и предвиденото увеличение на средствата ще бъде голяма подкрепа за семействата на децата с увреждания. Обръща обаче внимание на необходимостта от въвеждане на механизъм за автоматичното актуализиране на помощите.

Посочва и друг сериозен проблем, който не намира решение в Законопроекта за държавния бюджет за догодина – това е размерът на данъчните облекчения по чл. 18 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Определените 7 920 лв., с които се намалява сумата от годишните данъчни основи за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, не са актуализирани от 2008 г.

„Необходимо е да се подчертае, че към момента на въвеждане на облекчението минималната работна заплата е била 220 лв., като през годините размерът й се е увеличил повече от три пъти до 2023 г. За размера на данъчното облекчение обаче не е въведен механизъм за актуализиране“, аргументира се Ковачева.

Друг проблем, на който омбудсманът акцентира, е оставянето на гарантирания минимален доход като основа за определяне на размера на целевата помощ по чл. 18 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Според Ковачева липсата на изменение в нормативния акт създава усещане за неравно третиране и за неглижиране на потребностите и правата на уязвима група, която е сред най-бедните в нашето общество.
Проблемът с размерите на социалните помощи по ЗСПД също е сред акцентите в становището на обществения защитник. Диана Ковачева обръща внимание, че за поредна година няма актуализация на месечната помощ за отглеждане на близнаци (чл.7, ал. 6 от ЗСПД), която остава 75 лв., както и на размера на еднократната помощ за близнаци (чл. 6а, ал. 1 от ЗСПД) – 1 200 лв.

По Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. омбудсманът подчертава, че направените стъпки в проекта са в правилната посока, но за съжаление дори с това минимално увеличение няма възможност за приближаване до жизнения минимум и необходимия реален ръст на доходите.

„Докато повишаването на минималната работна заплата и минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е предложение, което е необходимо и трябва да се направи, то увеличението на пенсиите само по чл. 100 от КСО, заложено като прогноза за следващите три години, за съжаление, не решава проблема с ниския им размер и непрекъснатото намаляване на покупателната способност на хората в пенсионна възраст“, пише общественият защитник. Предлага една от стъпките за решаване на проблема с ниския размер на пенсиите да бъде преизчисляването на всички пенсии на база средноосигурителния доход за предходната година.

Посочва и друг проблем, оставен без решение – стажът, придобит от хората с увреждания след датата на инвалидизиране, не се взема предвид за придобиване на право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

В становището си по ДОО омбудсманът настоява и за ускоряване възобновяването на полагащите се пенсии на гражданите.

Омбудсманът подчертава още, че предложеното нарастване на максималния осигурителен доход от 3 400 лв. на 3 750 лв. се предлага без ясна формула.

„Разбираемо е, че максималният осигурителен доход не е статична величина, но смятам, че неговият размер следва да се разглежда във взаимовръзка със средния осигурителен доход, увеличаването на минималната работна заплата и размерите на минималната, средната и максималната пенсия“, посочва общественият защитник.

В становището си Ковачева категорично не подкрепя запазването на размера на минималното парично обезщетение за безработица. Според нея безработните лица, както и лицата, получаващи парични обезщетения, са една от групите с най-висок социален риск, предвид ниските доходи. Поради тази причина тя не подкрепя също така и запазването на минималния дневен размер на обезщетението за безработица – 18.00 лв.

„Намирам за положително решението минималният размер на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2-годишна възраст да е равно на размера на минималната работна заплата, но изразявам безпокойството си от факта, че това решение не беше закрепено като законов принцип. Смятам, че е необходимо то да бъде включено в Кодекса за социално осигуряване. Именно там следва да се определи, че минималният размер на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, а също и обезщетението за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) се изравняват с размера на минималната работна заплата. Така актуализирането на обезщетенията ще следва ръста на минималната работна заплата“, посочва общественият защитник. Настоява и еднократната помощ при смърт на осигурено лице, която се запазва в размер на 540 лв., да се осъвремени според размера на инфлацията.

В становището си по Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса омбудсманът подчертава, че заложеното увеличение на средствата за здраве с 1,136 млрд. лева е положителна стъпка, но обръща внимание, че това не води до съществено подобряване на достъпа на гражданите до здравеопазване, видно от последните 20 години. Посочва и че предвиждането на повече средства не е придружено от план за реформа, от каквато системата несъмнено се нуждае.

Запазват се лимитите в извънболничната и болничната помощ, а  подобен вид ограничения са предпоставка за нарушаване на правата на гражданите като пациенти и здравноосигурени лица, както и правата на изпълнителите на медицинска помощ, и следва да отпаднат.

„Видно от постъпилите жалби и сигнали, вече няколко години не е намерено решение на проблема с незаплащането или заплащането в недостатъчна степен с публични средства на медицински изделия и скъпоструващи консумативи в болничната, а също и в извънболничната помощ“, посочва омбудсманът и настоява за повишаване на финансирането им от Здравната каса.

Подчертава, че в институцията постъпват жалби и сигнали, които показват наличието на сериозни проблеми в лекарствоснабдяването и достъпа до лекарства, в това число липсата или недостига на лекарствени продукти в аптечната мрежа.

Посочва, че лекарствените продукти за лечение на острите заболявания при деца в извънболничната помощ не се заплащат от НЗОК, което поставя деца, най-вече от уязвими групи, родителите на които не разполагат с необходимите за закупуването им средства, в риск и невъзможност детето им да проведе своевременно предписаното му лечение, затова настоява лекарствата да бъдат поети от НЗОК.

Обръща внимание и на друг проблем – липсата на достатъчно средства за профилактични прегледи, изследвания и акушерската помощ за здравно неосигурени жени, нарушава техните права и правата на техните деца.
Омбудсманът посочва още, че в проектозакона не са предвидени достатъчно средства за лечение в страната или в чужбина на деца и възрастни, както и за заплащането на медицински изделия, високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба, диетични храни за специални медицински цели и лекарствени продукти при деца.

В становището си Ковачева препоръчва изследването на костна плътност и разчитането му („Остеоденситометрия и интерпретация“) да бъде безплатно за всички жени след менопауза, както и за мъжете сред определена възраст, предвид социалната му значимост и тежестта на възможните усложнения.

Настоява също и издаването на извинителна електронна бележка за отсъствия на ученици по здравословни причини да се заплаща от НЗОК.