Некоалиция, сглобка – кой ни управлява и какво се случи в политиката?

Предсрочни избори, сглобка, джентълменско споразумение, подкрепяща опозиция, компромиси, промени в Конституцията. Какво се случи през 2023 година в родната политика?

След поредния провал за съставяне на правителство отново отидохме до урните на 2 април. Резултатите не очертаваха по-различна обстановка. ГЕРБ отново беше първа политическа сила, но не с достатъчно депутатите, за да имам мнозинство. ПП-ДБ бяха втора сила, но категорично отказваха да подкрепят кабинет с мандат на ГЕРБ.

49-ото Народно събрание започна като предишното – с блокаж и невъзможност да си избере председател. Този път първото заседание продължи не три, а седем дни. В крайна сметка се стигна до избор с „джентълменско споразумение“ - да има двама председатели, които да се сменят на поста, или иначе казано да има ротационни шефове на парламента – първо да е Росен Желязков от ГЕРБ, а после да е Никола Минчев от ПП-ДБ.

Постигнатото между ПП-ДБ и ГЕРБ съгласие за ротация в парламента се превърна в основа на разговори между двете партии за подкрепа за правителство.

През май месец ГЕРБ и ПП-ДБ обявиха, че ще направят редовно правителство с планирана ротация през 9 месеца.

Така след дълги преговори и компромиси се стигна до първото в историята ни правителство с премиер на ротация.

Основните политически противници сформираха общо управление като ГЕРБ и ПП-ДБ се разбраха, че първият премиер ще е на ПП – Николай Денков, а следващия ще е от партията на Бойко Борисов – Мария Габриел, която трява да стане министър-председател през март.  

Така след десетмесечно прекъсване България отново имаше редовен кабинет. Народното събрание одобри правителството с гласовете на двете най-големи групи, към които се присъединиха и две знакови фигури от ДПС – бившият вече лидер на ДПС Мустафа Карадайъ и тогавашният редови депутат и настоящ председател на ПГ Делян Пеевски. По този начин ДПС се превърна в подкрепяща опозиция.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов определи управленското мнозинство като „некоалиция“. След това Лена Бориславова от ПП пък го нарече „сглобка“ и така управлението става популярно не като коалиция, ами като некоалиция и сглобка.

Очаквано работата на правителството, подкрепяно от сглобка върви трудно.

 За краткия си живот кабинетът „Денков“ превижя два вота на недоверие, внесени от опозицията. Единият заради провал на политиката в сектор енергетика на фона на скандалите с териториалните планове за преминаването към по-чиста енергия, а другият - в областта на отбраната и националната сигурност.
 
ДПС открито гласува в подкрепа на кабинета и с мнозинството по законодателните промени.

Към края на годината с гласовете на депутатите от движението станаха факт и промените в Конституцията, които бяха в основата на споразумението за управление между ГЕРБ и ПП-ДБ, към което неофициално се числи и ДПС.
 
Основните промени в Конституцията засягат съдебната система. Висшият съдебен съвет се разделя на две - съдийски и прокурорски. Мандатът на главния прокурор се намалява от 7 на 5 години. Освен това се ограниават правомощията на президента по отношение на служебното правителство, а депутатите и министри вече ще могат да има двойно гражданство.