За КС трябвало да бъдат избирани хора с управленски опит

Парламентарната квота в Конституционния съд вече е запълнена. Десислава Атанасова и Борислав Белазелков положиха клетва.

"Отсъствието на който и да е от заемащите длъжностите на президент, председател на парламент или председател на някое от върховните съдилища, не може да се тълкува, че би бламирало избора, на който и да е от органите, които по Конституция имат право да излъчат конституционни съдии. Едно такова тълкуване не е в съответствие със замисъла на такава разпоредба", коментира преподавателят по право в СУ "Св. Климент Охридски" проф. Пламен Панайотов в студиото на "Денят ON AIR".

"Следва да се избират колеги с високи професионални и нравствени качества, които да водят до тяхната независимост при произнасяне в КС. Ние сме свидетели, че в много години има колеги, които са със завидна политическа кариера и са достойни членове на КС, без това да поставя под съмнение авторитета на неговите решения", поясни проф. Панайотов.

Той посочи, че президентът Румен Радев, който атакува процедурата по избор на новите членове на КС, не е казал и дума против личността им. Според преподавателя това е достойно и коректно поведение.

"В КС по определение би следвало да попадат хора със значим управленски опит. Когато даден колега има опит в законодателната дейност, в дейността на правителството, това само би могло да бъде плюс", каза проф. Панайотов в ефира на Bulgaria ON AIR.

По думите му очаквано и основателно e отсъствието на президента от клетвата на Десислава Атанасова и Борислав Белазелков.

"Президентът е в правото си да прецени и да даде такъв знак, след като е оспорил процедурата", смята гостът.

Проф. Панайотов засегна и проблема с ескалацията на престъпността в страната и зачестилите прояви на насилие.

"Трябва да се борим с причините и условията, които пораждат съответния тип престъпност. За да ги познаваме добре, са нужни много криминологични изследвания. Ако младите хора в България своевременно не разберат, че пътят за разрешаването на какъвто и да е конфликт не минава през агресия, през упражняване на насилие към другите - след това вече е много късно и трудно да се променя отношението. Забравяме, че още по-важно за развитието на нацията е духовното благополучие. Не може само със закони да решим тези въпроси", коментира преподавателят по право.

По думите му няма друга страна сред държавите членки на ЕС, която да предвижда два вида доживотен затвор, а наред с това да предвижда и лишаване от свобода като трети вид наказание до 30 години, което на практика в редица случаи също е доживотен затвор.

"Такова ожесточаване на наказателната репресия до друго не може да доведе, освен до ожесточаване на престъпността", заяви проф. Панайотов.