Само 113 са мигрантите прехвърлени у нас от Австрия през 2023 г.

Общо 113 са реално прехвърлените от Австрия у нас мигранти, търсещи закрила през 2023 г., съобщи премиерът Николай Денков по време на парламентарния контрол, цитиран от БТА.

Той информира, че за периода от 1 януари – 31 декември 2023 г. България е определена като компетентната държава-членка за общо 5731 искания, получени от Австрия. За същия период са заявени едва 194 прехвърляния от
Австрия към България, като реално прехвърлените, търсещи закрила лица са само 113, каза Денков.
Той допълни, че отговорността на България за брой лица, които се е съгласила да приеме на територията си, се променя всеки ден в зависимост от изтичането срока на трансфер, в рамките на който запитаната държава-членка е длъжна да организира прехвърлянето.

За 95% от изпратените съгласия, са получени известия от Австрия, според които прехвърлянето на лицата не може да бъде осъществено в регламентирания шестмесечен срок, тъй като последните са се укрили или са в неизвестност, обясни министър-председателят.

Фактът, че 95% от чужденците, които могат да бъдат прехвърлени от Австрия към България са в неизвестност и с тях не може да бъде организирано прехвърляне, показва и защо реално осъществените трансфери от австрийските власти за 2023 г. са едва 113, каза още Денков.

Той информира, че през 2023 г. в България са подадени общо 22 518 молби за предоставяне на международна закрила от граждани на трети страни и лица без гражданство. За същия период от всички държави, прилагащи дъблинския регламент, са получени 17 900 искания, като България е определена за отговорна държава-членка за общо 13 139 от тях. За 56% от лицата е получена информация, че те са в неизвестност и прехвърлянето не може да бъде организирано в установения шестмесечен срок.

При подадена молба за предоставяне на международна закрила, пръстовите отпечатъци на чужденеца се свалят в системата Евродак и се сравняват в централната банка, за да се установи дали лицето е подавало молба за предоставяне на международна закрила в съответната държава-членка, каза още Николай Денков. Той посочи, че на база на данните, които се съхраняват в Евродак, може да се установи в кои държави дадено лице е подало молба за предоставяне на международна закрила и да се прецени дали са на лице основания за изпращане на искане до една или повече от тях.