Икономисти съвестват да не се правят псевдоскандали

Новият служебен министър на финансите Людмила Петкова съобщи, че фискалният резевр в страната е намалял с около 3 милиарда лева. Тя попита и къде са похарчени. Асен Василев, отговори, че резервът в края на март е бил 9.9 млрд. лв. и подчерта, че се надява да не ни сервират втора серия от "държавата фалира" и "ще умрем от студ".

"Самият факт, че се поставя темата, като че ли дума срещу дума, е притеснителен. В БНБ имаме отчет всяка седмица, както и ежедневни такива какво се харчи и какви приходи има. Бих посъветвал да не се правят псевдоскандали. Всъщност резервът е наличността по сметка, нашата каса всеки ден има плащания, има и постъпления. Интересно е плащането, свързано с дълга към "Топлофикация София" - там въпросът е редно ли е гражданите да покриват със субсидии натрупани дългове от лошо управление", каза икономистът Лъчезар Богданов в студиото на "България сутрин".

Икономистът Михаил Кръстев добави, че е притеснително дълговете на "Топлофикация София" да заемат толкова значителна сума от резерва на страната ни. Той добави, че трябва да се въведе ред в публичните финанси, а да се всява паника е излишно.

В ефира на Bulgaria ON AIR Кръстев допълни: "Използва се казусът за политическо боричкане. Звучат като много пари тези 9 млрд. лв., но ако погледнем какви са очакваните приходи само от косвените данъци, това е само половината. Ако дълговете на "Топлофикация София" могат да източат такава значителна сума от фискалния резерв на страната, също е притеснително. Трябва да се въведе ред в публичните финанси, а не да се внася паника. Икономиката и прогнозируемите приходи от данъците не са толкова постоянни, колкото политиците ги представят. Могат да се появят обстоятелства, които да влошат това”.

Лъчезар Богданов е оптимист и относно инфлацията. Според него тя наближава своя край и отива към 3%. При цените на стоките и услугите се забелязва дефлация. "Няколкото години на рязко покачване на инфлацията свършиха, а тя е най-добрият приятел на финансовия министър. Сега сме в ситуация, в която инфлацията, измерена през потребителите, се успокои, отиваме към 3%. Имаме и дефлация на стоките - цените са паднали от миналата година. Засега бюджетът се възползва от това, че се вдигат заплатите, но и това в един момент ще забави своя темп. Какво ще правим, когато намалеят приходите обаче? Тогава се отваря риск от по-голям дефицит", коментира икономистът.

Еврозоната не трябва да е определяща за управлението на бъдещите финанси, тъй като те не могат да бъдат съобразени с нашето влизане в зоната. "Асен Василев е последният, който може да каже, че има грешки при разпределянето на бюджета. Първите 3 месеца на 2024 г. се движим с темпа на 2023 г. Абсурдно е да се говори дали 40-50 млн. лв. за пенсионерите ще счупят бюджета. Еврозоната не може да бъде главна тема за управлението на бъдещите финанси. Публичните финанси не могат да бъдат съобразени с целта за влизане в Еврозоната. Не може да се въртим около това колко лева ще дадем на пенсионерите за Великден и колко ще платим за изборите", категоричен е Михаил Кръстев.