Решението на НС за регулация на надценката на хляба - предизборна агитация

Не знам дали сме бухалка или пауново перце, но ние – КЗК, играем ролята на боксова круша за политическите сили. Някои политици, не споменавам имена, защото сме в предизборна кампания, но ще ги кажа след изборите, в продължение на повече от 6 години се упражняват върху КЗК.

Това заяви в интервю пред БНР проф. Пламен Киров, член на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

"Нещо, което ме потресе, присъствал съм на изслушвания в икономическа комисия в НС, е, че едни и същи хора не си направиха труда да прочетат Закона за защита на конкуренцията, Закона за обществените поръчки и за концесиите. Особено ЗЗК!  Те не искат да разберат, че КЗК не определя цените, не е ценови орган. Политическото говорено по отношение на КЗК минава границите на приличие, аз ги разбирам, те изграждат политическата си дейност, като търсят удобна мишена и използват КЗК за боксова круша", коментира проф. Киров.
Той сподели, че може да има случаи, в които КЗК да не са били прави, да са допуснали грешка, но като цяло статистиката показва друго.

"В сектор "Обществени поръчки" за 2023 г. КЗК е образувала 1191 преписки за 12 месеца. Забележете, че от тях 1088 са по ЗОП, 102 по производства по ЗЗК и едно за концесия. От решенията на КЗК за ЗОП, само 38 са атакувани пред съда. Значи 38%, а останалите 60% се приемат като справедливи и законосъобразни, като
отменените от ВАС наши актове оп ЗОП са около 4%", аргументира се професорът.

В "Неделя 150" той бе попитан относно конкуренцията в болниците и здравеопазването.

"Изместваме центъра на проблема. В Конституцията се говори за здравеопазване, здравна грижа, а не за предоставяне на здрави услуги, разбира се те са свързани с търговска дейност. А тук става въпрос с опазване на здравето на хората. Здравето не може да бъде стока. Ние трябва да разберем, че гарантирането на здравна помощ, а не услуги, е задача на българското общество и българските политици.  Здравеопазването не е търговска дейност и не би трябвало да бъде пазар на услуги", обясни Пламен Киров.

За приетата фиксирана надценка на хляба той каза:
"Този проблем не е нов, с него се занимаваше КЗК още 2019 г. и излезе със заключение. Това, което направи НС е предизборна агитация. Подчертавам, че ниските цени са резултат от конкуренцията, а не от регулацията. Цените на 3 вида хляб ще бъдат ниски, но ще се предлагат други видове хляб, на които цената ще се вдигне. Интересно, е че други страни в Европа са прилагали ограничения на надценките, но в кратък период и ефектът е бил обратен."

Според него увеличените на цените на хранителни стоки от първа необходимост -  хляба, не се дължи на причини, свързани с търговията на дребно.

"Съвсем други са – инфлационни процеси, които не се борят с фиксирана надценка, процеси с геополитика, военни конфликти, доставки, внасяне на зърно, брашно от други пазари и др.", обясни представителят на КЗК.
Проф. Киров съобщи, че 2 години за секторен анализ изглеждат дълъг период, но такива секторни анализи изискват събирането на огромно количество на информация и анализирането не е лесно, този срок е обичаен по отношение на олиото.

"Всъщност през 2023 г. са образувани още 3 производства, насочени и предмет проучване за картел и неоснователно завишаване на цените на яйца и млечни продукти и др. В момента те са на вниманието на комисията, като се сезира за картел и производствата не са приключили, надяваме се да ги приключим. Сега сме на ниво събиране на информация", обясни той.

И обясни, че "цените на хранителните продукти се повишават не само в Европа, но и в целия свят":

"Причините не са свързани само с търговията, а с производството. Виждате политиката на ЕС в сферата, селскостопанските производители са в ъгъла, част от земята не трябва да се обработва, а да се остави за угар и в същото време се подписва споразумение със страните от Латинска Америка. А цялата политика трябва да насърчава производството. Ако в България не внасяме храни отвън, за 3 месеца ще настъпи глад. Сега внасяме 70% от храните, благодарение на една недалновидна политика в селското стопанство", коментира проф. Пламен Киров.

Той съобщи, че  на сайта на КЗК са публикувани решенията за телекомите. Там са и мотивите от по 40 – 50 страници, с които КЗК разглежда пазарите и дяловете на играчите.

"КЗК е постановила решение, което подлежи на съдебен контрол. В момента има две висящи производства в Административен съд – София град и ще приключат, дали съдът ще потвърди нашето решение или ще отмени. Ще изчакаме решението на съда", каза Киров.

И смята, че винаги зад защитата и говоренето по отношение на общия интерес, се прикриват конкретни бизнес интереси.