Западът е наясно, че политическият елит в РСМ е проблемен

Македонският политически елит си мисли наивно, че тангото, което може да играе с България, ще мине и в Европа от позицията на жертвата. Антибългарската реторика на Християн Мицкоски носи гласове, но не и ползи за страната му, заяви пред БГНЕС д-р Константин Голев, главен асистент в Института за исторически изследвания към БАН.

"Основният проблем в отношенията между Северна Македония и България е дълбокото недоверие, което храни македонският политически елит към страната ни. Това се проектира и насажда върху обикновените граждани. И двете основни политически партии - Социалдемократическия съюз /СДСМ/ и ВМРО-ДПМНЕ - използват всеки повод за това недоверие и подозрение, което достига до психоза", посочи д-р Голев.

В Македония традициите на югославските тайни служби са още силни и целият политически елит е откърмен в Югославия.

“Шокиращо е кандидатът за президент, а вече държавен глава, на ВМРО-ДПМНЕ, която се определя за националистическа партия, да говори на сръбски език с Александър Вучич. Популисткият национализъм в Македония е свързан със Сърбия. Преходът на българската регионална идентичност към самостоятелна македонска идентичност е продължителен процес и има наченки преди Втората световна война, но разцъфтява под шапката на Социалистическа федеративна република Югославия. Затова има този антибългарски формат, същност и природа - това развитие не е естествено. Голяма част от обяснението за политическа реторика на бившия премиер Димитър Ковачевски, бившия президент Стево Пендаровски, въобще на СДСМ, както и на техните опоненти от ВМРО-ДПМНЕ, е свързана с това, че там обществото е възпитано в антибългарска реторика. България винаги е непропорционално и много силно представена в политическите дебати. Когато Гърция блокираше десетилетия наред Македония за НАТО е ЕС, това не беше чак толкова истерично дискутирано в Македония. "Специалното" отношение към България е зададено още с антибългарската истерия в югославския период, че даже и в междувоенния сръбски период”, обясни историкът.

Той посочи, че македонският политически елит храни недоверие към България, защото е несигурен по отношение на идентичността на собствените си граждани.

“Формирането на македонската нация не е завършен процес. Това не значи, че всички хора там са българи, защото те не се чувстват такива. В Северна Македония има две групи хора, с които България трябва да работи много - едните са активните българи, които са напълно наясно с произхода си, и една по-сива периферна група, която има развита македонска идентичност, но знае своя български произход и обикновено няма антибългарски чувства. Тези две групи са легитимна цел на българската политика”, каза още Констанин Голев.

Той отбеляза, че не трябва да се подвеждаме по реториката на бъдещия премиер Християн Мицкоски, защото след избори идва времето на прагматизма, а антибългарската реторика носи гласове, но не носи ползи. Големият въпрос е дали наистина Мицкоски иска да влезе в Европейския съюз или, както желае и Вучич, да остане в периферията на блока, за да не му се бърка Брюксел в клиентелистката система. Инвестициите от ЕС не са толкова интересни за тази олигархична система, но предприсъединителните фондове са интересни, защото нито руското, нито китайското влияние могат да ги дублират.

"Ако македонският политически елит е искрен в своето желание за членство в ЕС, скоро ще трябва да направи компромиса с промените в Конституцията, защото неудобните решения се взимат след избори, за да може избирателят да има време да ги забрави. Македонският политически елит си мисли наивно, че тангото, което може да играе с България, ще мине и при Европа от позицията на жертвата - една крачка напред и две назад, “Гоце Делчев е българин, но не точно”. Преговорната рамка обаче много трудно може да се промени. Системата в ЕС няма да позволи на държава-кандидат да скърши колективно решение”, подчерта ученият.

За българската дипломация ще бъде голяма победа, ако успее да раздели Албания и РСМ по европейския път, за да е ясно, че Тирана ще продължи своя път без да е заложник на проблеми, които явно ще се влачат дълго време, според Голев.

Той припомни заявката на президент на РСМ Гордана Силяновска-Давкова, че когато се види с Румен Радев, ще му каже, че няма вечни договори.

“Това е заявка за денонсиране на Договора за приятелство и добросъседство. А пък денонсирането на Преспанския договор с Гърция ще бъде надгробния камък не само на евроинтеграцията, а въобще на бъдещата перспектива на Северна Македония. Но ВМРО-ДПМНЕ никога няма да посмее да направи подобна публична стъпка. Дори ако са решили да не влизат в ЕС, ще се опитат да имитират сътрудничество и да се оправдават най-удобно с България. Поради тази причина най-вероятно няма да закрият и смесената историческа комисия, която иначе е много неприятна за тях със самото си съществуване. Нейната работа в последните години е зациклила напълно, те я спъват по всякакъв начин”, заяви д-р Голев.

“Големите стари империи са наясно с историческите корени на нашите проблеми, но не се интересуват от това. Те искат да си укрепят южния фланг, защото руското и китайското влияние ги заплашва”, продължи Голев и уточни, че и през 1913, 1918, 1941 и 1944 г. големите сили са знаели, че в Македония болшинството са българи, но решенията не са се взимали справедливо, иначе македонският въпрос въобще нямаше да съществува в момента.

Западните страни днес обаче разбират, че македонският политически елит е проблематичен, обясни Константин Голев.