Политическият език се вулгаризира и опростачи до недопустима степен

И в новия парламент ставаме свидетели на колоритен начин на изразяване на депутатите. Думи като “шарлатани” и “некадърници” често се чуват от парламентарната трибуна.

"Йордан Йовков казва: "Думата е страшно нещо, в нея са затворени изразните средства на всички изкуства - бои, линии, форми, звукове. Всичко това, стига да можеш да  боравиш с тези нейни богатства". Езикът на политиците не е такъв, какъвто трябва да бъде. Езикът на българската политика загрубя. Той се вулгаризира, опростачи се до една недопустима степен", каза доц. Кристияна Симеонова от Института по български език към БАН в "България сутрин".

Според експерта, една от причините за новия изказ на депутатите, е, че след 10-ти ноември са премахнати строгите граници, очертаващи официално и неофициално общувне. Доц. Симеонова допълни, че в областта на политиката има два вида вербална комуникация.

“Единият е комуникацията между самите политически субекти. Другият е комуникацията между тях и обществото. При втория тип комуникация се цели не само даване на информация, но и въздействие. Политиците нас нито ни търсят, нито ни чуват", коментира доц. Симеонова пред Bulgaria ON AIR.

Експертът допълни, че в политическия език все по-често се използват жаргони, турцизми, диалектизми, вулгаризми и цинизми, благодарение на което езикът на политиката "е изключително груб”.

"Политиците не спазват никакви езикови норми. Твърдо трябва да има курсове по езикова култура за политиците. Понякога политиците си измислят някакъв свой език. Например политик с инициали Б.Б., който употребява глагола "страхувам се" не като възвратен - "Аз няма да позволя на главния прокурор да ме страхува". Няма глагол "ротира", има ротация. Един съвременен български политик едва ли знае повече от 500-600 думи", смята пример доц. Симеонова.