Експерт: Рисковете за България са много повече от изброените след КСНС

Ние сме на 800 км от два ескалиращи конфликта, които пълзят нагоре към пика си. При положение, че сме във фаза на бърза ескалация не можем да смятаме, че това не оказва влияние на националната ни сигурност. Трябва да се каже на хората, че нещата не са толкова добри. Смятам, че на Консултативния съвет по национална сигурност трябва да се казват повече неща, дори това да означава, че леко ще уплашим населението. То трябва да знае, че се намираме в изключителна международна обстановка и е нужен висок професионализъм от политическите екипи, които да доведат страната до "отсрещния бряг". Това заяви проф. Румен Кънчев, експерт по международна сигурност и геополитика, в предаването „Клуб Investor“ с водещ Ивайло Лаков.

Изявлението идва след проведения на 4 октомври КСНС при президента, чиито извод е, че няма непосредствена заплаха за националната сигурност. Въпреки това проф. Кънчев каза, че според него рисковете за България са много повече от изброените 6 – 7 от президента. Сред тях гостът отбеляза разделените политическа класа и общество, множеството рискови обекти в системата на национална сигурност – военни заводи, ядрена електроцентрала и най-вече нарастващото недоверие в политическата система. Той каза, че „отчаянието и песимизмът са много важни фактори затова дали и доколо България е готова за тежките събития, които ни предстоят в контекста на тези два големи конфликта“.

Рисковете и заплахите за националната сигурност се увеличават след нападението с балистични ракети от страна на Иран срещу Израел на 1 октомври в отоговор на убийството на лидера на „Хизбула“ Хасан Насрала по-рано миналата седмица. Попитан какво ще последва, проф. Кънчев отговори:

Конфликтът се намира в една много важна точка на развитите. Оттук нататък имаме две тенденции. Първата тенденция е, че в следващите 10 или повече дни Израел ще продължи операцията по пълното ликвидиране на „Хизбула“. Ударът по организацията е много тежък, унищожено е военно-политическото ръководство,  лидерът е убит. Втората тенденция и задача за държавата Израел е отговор срещу Иран.

Макар изстреляните 180 ракети от страна на Иран да бяха прехванати от израелската противовъздушна отбрана и да няма цивилни жертви, експертът по национална сигурност и геополитика изтъкна, че една дузина от иранските ракети са ударили целите си, които включват летище, хангар за F-16 и F-35 и склад за боеприпаси.

Според госта това означава, че Иран показва висока бойна култура, щом целите не са цивилни обекти, и по-важното – че атаката от вторник е на много по-високо ниво на командването в сравнение с първата от 14 април. От политическа гледна точка иранските удари доказват, че Иран все още е на бойното поле и е готов да защити проксито си „Хизбула“.

Проф. Кънчев се съгласява, че атаката с балистични ракети срещу Израел е по-скоро, за да защити достойнството си и е проведена така, че кризата да тръгне по един по-мек вариант на развитие, защото „Иран се намира в много тежка ситуация“.

"Трябва да знаем две неща иранската отбрана. Първо – те нямат добра противовъздушна и противоракетна отбрана. Те са базирани върху C-300 – старите съветски комплекси за противовъздушна отбрана, които не могат да издържат мощен удар от високотехнологичните израелски оръжия. Второ, което е по-важно – ключов компонент в противоракетната отбрана е системата за ранно предупреждение. Иран няма подобна система. Това означава, че ако бъде нанесен удар с балистични ракети, иранската противовъздушна отбрана вероятно няма да разбере", заяви гостът.

Като потенциален отговор на иранското нападение се говори, че Израел ще отвърне, като нанесе удариу върху петролни съоръжения или такива за обогатяване на уран. Гостът изрази съмнение, че ще ударят петролни рафинерии или инсталации за обогатяване на уран, защото това ще означава много тежка ескалация.

Целия коментар вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria