Евробарометър: Българите не виждат ползите от ЕС членството

Наблюдават се ограничени негативни тенденции в отношението на българите към ползите от членството им в Европейския съюз, сочи последното изследване на Евробарометър.

В доклада обаче се изтъква, че се налага изводът, че сред българите се формира по-скоро непримиримост към невъзможността да се извлекат ползите от членството в Съюза, но не и негативно отношение към интеграцията на България в ЕС.

Докато недоверието към българските институции се засилва, доверието към Европейската комисия и Европейския парламент се запазва на сравнително високи нива, независимо от непопулярните им мерки към България.

59% от българите остават неудовлетворени от начина си на живот. Оценката на хората е, че в сравнение със средната за европейските страни, ситуацията в България е по-лоша във всяко отношение: 88% дават отрицателна оценка за състоянието на икономиката, 77% - за заетостта, 84% - за цените на енергията, а поне всеки девет от десет запитани - за цената (92%) и за качеството на живота (93%).

В прогнозите си за идната година българите изпъкват като по-умерени социални песимисти от средния гражданин на ЕС, но индивидуалният им песимизъм е по-голям.

След инфлацията, престъпността и икономическата ситуация, българите се тревожат най-силно от социалните проблеми: заетостта (17%), здравеопазването (17%) и пенсиите (15%).

Те оценяват като най-лошо състоянието на здравеопазването: положителните мнения са 17%, а отрицателните - 80%. Това контрастира силно с общественото мнение в ЕС, където мнозинството от хората (55%) са доволни от функционирането на здравеопазването в своите страни.

Още по-негативни са оценките за пенсионното осигуряване (82%, с 27 пункта над средното за ЕС27).

След Латвия и Хърватия (44%), и в еднаква степен със Словения и Португалия (43%), българите отдават най-голямо значение на социалната роля на ЕС. 

Близо шест от всеки десет българи имат положителен образ за ЕС, близо трима (28%), – неутрален, а по-малко от един (7%) – отрицателен.

След продължително нарастване в годините на членството, доверието на българите към ЕС намалява за първи път, но остава по-високо от средното за ЕС (58%, -5 пункта). За разлика от ЕС (47%), в България Съюзът продължава да се ползва с доверието на мнозинството от гражданите.

Силното доверие към ЕС и към неговите институции контрастира с вълната на недоверие към българските институции.

И за българите, и за средния гражданин на ЕС Европейският съюз означава преди всичко възможност да пътуват, да се учат и да работят навсякъде из неговата територия. За хората в България това се отнася в по-голяма степен (52%), отколкото общо за съгражданите им в страните членки (44%).

На второ място се поставя икономическата значимост на Съюза – за средния гражданин на ЕС тя се изразява чрез еврото (34%), а за българите – чрез ролята на ЕС за повишаването на икономическото благоденствие (29%).

Наред с това обаче в условията на икономическата криза колебанията на българите дали ЕС може да ги предпази от вредното въздействие на глобализацията, са нараснали (с 4 пункта, до 39%).