Душа си Серго изля: Ние, македонците, сме по-кибритлии

„България се нуждае от интелигентно правителство, което е предсказуемо, което знае рисковете, пред които е изправена страната, които не са малко. Особено във връзка със световната криза, която стига и до нас”, казва в интервю за вестник „Култура” премиерът Сергей Станишев.

„Ако зная всичко за всеки, значи живея в полицейска държава. Мисля, че като цяло съм добре информиран, но не мога по никакъв начин да твърдя, че съм информиран за всичко видимо и невидимо, което се случва”, допълва той.

На въпрос какво е направил през тези три години и половина, откакто е премиер, за да успокои политическия и обществен живот, Станишев отговаря:

Ами аз се опитвам постоянно да го правя - чрез практиката си, чрез поведението си. И чрез думите си също. Защото е важно и говоренето... Доколко успявам, е друг въпрос; вероятно не винаги успявам. Защото това изисква някакво негласно, ако щете, или гласно споразумение...

Не малко неща бяха направени през последните три години, но българското образование засега не е на достатъчно качествено ниво, в това число и висшето. И затова правим реформите в него. Това по принцип е ключово за всяка страна. На България винаги основното богатство са били хората.

А искате ли да участвате в следващото управление? Не сте ли малко уморен?

Знаете ли, за мен беше много важно да изкараме един успешен мандат - за страната и за БСП; да покажем, че БСП може да управлява ефективно в съвременни условия, в пазарна икономика... Но в личен план си мислех, че е хубаво, след края на мандата, да взема един time out. Сега обаче имам амбицията да се преборим и да спечелим изборите, защото в нашия основен конкурент ГЕРБ не виждам никакви икономически идеи, никакви чудеса, за които те говорят. И силно се притеснявам от този стил на непредсказуемост.

Всеки ден може да се каже нещо ново, което е различно от казаното вчера. И веднага да се отрече. Едно е да го казваш, когато си в опозиция, тогава е безобидно; но когато си в управлението, във властта, след думите трябва да има дела. Притеснявам се и от евентуалното възпроизводство на стила на управление от времето на г-н Костов.

Премиерът сам си задава въпроса и защо нашето присъединяване към ЕС беше по-мъчително. И си отговаря:

Ами защото ЕС влезе в тежък период. След като „на ура“ бяха приети десетте страни членки от Централна Европа, настъпи известно отрезвяване. Чуха се въпроси от рода на: ‛Не прекалихме ли?“ Оказа се, че за тези около120 милиона население на 10-те страни трябва време, за да бъдат инкорпорирани, ‛храносмлени“, така да се каже.

Освен това станаха два политически провала - на референдумите за Европейската конституция във Франция и в Холандия. Силният натиск върху Комисията доведе до създаването на този механизъм за сътрудничество и проверка по ‛Правосъдие и вътрешни работи“. Така че, освен обективните неща, и тези фактори продължават да работят в ЕС.

Станишев признава, че ако един човек или един политик е недостатъчно добре разбран, проблемът е в него, а не в тези, които го слушат.

Европейският съюз може за много неща да бъде критикуван и е критикуван постоянно във всички страни членки - за прекомерен бюрократизъм, за униформено отношение към всичките страни. Но доброто като цяло в ЕС определено преобладава. Защото ни налага по-високи стандарти във всяко едно отношение. И това е добре за обществото ни, защото помага да преодоляваме нашите слабости и дефекти.

Като влязохме в ЕС, общото усещане и желание беше да се съизмерваме с европейските стандарти на заплащане. Без да се съизмерваме с европейския стандарт на труд, на производителност, на образование, ако щете... И затова мисля, че оттук нататък най-важната инвестиция на българската държава трябва да е в образованието.

Моята баба македонка, която доживя до 97 години, казваше: ‛Всичко в този живот, чедо, е въпрос на мярка. Ние, македонците, сме, по-емоционални, по-кибритлии. Но тя беше много мъдра жена. И се старая да следвам съвета й.

А какво казваше руската ви баба?

Тя беше учителка по математика и живя до 87 години. За нея обаче бях донякъде разочарование, защото не блестях в математиката. Е, изкарвах прилични оценки, но никога тя не ми е било страст, интересът ми винаги е бил към хуманитарните науки, казва още Станишев.