Пакостите на Тагарински

Марио Тагарински е с изключени телефони, няма го вкъщи, поверил е на сътрудници да му свършат работата с подаването на заявление за напускане на групата на РЗС. Така твърди лидерът на партията Яне Янев, който дори е пратил барети по петите на отцепника (Велин Хаджолов, Рашо Зайков), притеснен за здравето му.

Защо Янев би се зарадвал, ако намерят и може би „излекуват” Тагарински? Депутатът не е казал мотивите си да напусне РЗС нито пред шефа си, нито пред медиите. Затова ще разгледаме неговото поведение на политическата сцена през последните няколко години.

Най-ясна картина дава политическият път на Тагарински в 40-тото Народно събрание.

Той влиза като депутат от ОДС, после става независим, после пак става депутат от ОДС (но след като в групата на сините са се случили безброй трансформации), после пак става независим и накрая, малко преди изборите се влива в групата на РЗС, станала популярна в медиите и като групата на ДАНС. За един мандат успява два пъти да влезе и напусне една и съща група, за да се влее в трета.  

И сега, и в предишния парламент Марио Тагарински остава в политическата сила, която го е направила депутат само за първите 5 месеца.

През ноември 2005 г. трима народни представители от ОДС Александър Праматарски, Мария Капон и Марио Тагарински (партньори от Демократическата партия) са изключени, защото не са съгласни Петър Стоянов да е шеф на групата и не одобряват решенията на сините по време на кметските избори 2005.

Марио Тагарински става независим депутат и остава такъв до средата на 2008 година. Тогава се връща към сините редици. ОДС обаче вече съвсем не е това, което е била през 2005 година. Присъединили са се хора от различни партии – през 2008-а там пак са Стефан Софиянски, Красимир Каракачанов, Любен Дилов, изобщо – пълна каша.

Като възстановен седесар Тагарински даже се прицелва в председателския пост на СДС. Той опитва да се конкурира с Мартин Димитров, но комисията на сините отхвърля кандидатурата му.

През 2009 година идват избори. Яне Янев се е скарал шумно с депутатите от ОДС и два месеца преди вота започва да формира собствена парламентарна група. Там влизат всички „сърдити” десни. Тюрлугювечът включва хора от ВМРО, БЗНС, ДП, „Атака”, Гергьовден, ДСБ. Все хора, които обичат трансферите. В групата влиза и Марио Тагарински.

Малко преди изборите РЗС се включва в акцията за отстраняване на десницата от състезанието на 5 юли, предлагайки непосилният изборен праг от 8%. Той дори беше приет, но след президентското вето върху изборния закон – прегласуван.

Ако 8-процентния праг беше влязъл в сила, Марио Тагарински днес нямаше да е депутат, както и Яне Янев. В крайна сметка, обаче, бившият седесар стана заместник-председател на групата на РЗС в 41-вото Народно събрание – до вчера.

Ако се върнем по-назад в биографията на Тагарински, ще си припомним, че той беше министър в кабинета на Иван Костов. През 1999 година обаче стана жертва на голямата чистка в правителството. Тагарински се сбогува с поста министър на държавната администрация. Заедно с него са отстранени хора, чиито имена говорят сами за себе си – Евгений Бакърджиев, Богомил Бонев, Александър Божков.

Накратко, Марио Тагарински има опит в смяната на политическия отбор. Той е един от първите седесари, след което е член на Демократическата партия, после пак седесар, накрая борец срещу корупцията от РЗС и последно– вие преценете смисъла на думата „независим”.

На този фон решението на Яне Янев да включи Тагарински в партията си, дори да го направи своят най-верен човек в парламента, изглежда наивно. Още повече, че самият Яне Янев би трябвало да познава причините, поради които човек претърпява политически трансформации. Янев беше земеделец, почти националист, демократ, консерватор.

Сега политическият резултат никак не е за подценяване. Първо - заради Тагарински Яне Янев никога няма да стане председател на комисията за ДАНС. Това щеше да има интересни последствия, предвид смяната на ръководството в агенцията и факта, че братът на напусналия Алексей Петров беше кандидат за депутат от РЗС.

Второ, Янев ще се размине с комисията за борба с корупцията, чието председателство дава смисъл на самото му участие в политиката.

Трето – партията губи влиянието си, а също така субсидията, което ще постави на кантар самото й съществуване.