Изпит по никое време

Мнението е на екип от студенти, изучаващи "Европеистика" в Софийския университет "Св. Климент Охридски"

----------------------------

Емблематичност. Това е думата, закодирана в цялостното представяне на кандидата за еврокомисар Румяна Желева преди, по време на и след изслушванията й за оглавяване на ресор "Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реагиране при кризи" в Европейската комисия.

Въпросите на евродепутатите от парламентарните комисии по Развитие и Външни отношения се сблъскаха с един маниер, който олицетворява управлението на Бойко Борисов.

Нека обаче разгледаме нещата точка по точка. Първо, важен ли бе ресорът, който Румяна Желева трябваше да оглави, и можеше ли България да се справи в това поле. Вторият значим момент е представянето на кандидата ни за еврокомисар и третият – защо всъщност се случи така и можем ли да измием срама?

Ресорът

На пръв поглед "Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реагиране при кризи" изглежда като троха, която ни е подхвърлена. Със сигурност този портфейл не може да се опре по значимост на "Правосъдие, основни човешки права и гражданство" или "Икономика и парична политика". Дори и така, ресорът е един от най-перспективните и нуждаещите се от утъпкване на пътеката, което дава великолепна възможност за страната ни да покаже, че има висококвалифицирани кадри и може да бъде пълноценна част от ЕС.

Факт е, че страната ни не е силно активна при предоставянето на хуманитарна помощ или при реакции при кризи и няма "добри практики" в областта. Липсата на достатъчен финансов ресурс, който да бъде предоставян на бедстващи държави, и липсата на адекватна техника и функционален чисто административен капацитет, който да отреагира възможно най-бързо, са в основата. Дали това обаче е толкова сериозен проблем?

И ресорът на досегашния български еврокомисар, г-жа Кунева в началото бе приеман с неразбиране, някак с идеята, че "България е малка държава и затова са ни дали малко права". И тогава можеше да се попита: "Толкова добре ли са защитени правата на българските потребители, че ни предоставят тази политика на ЕС?", както и стана с Румяна Желева. Въпреки това Меглена Кунева успя да докаже, че на базата на опита и желанието си може да се превърне в един от най-познаваните и приемани комисари на Комисията Барозу I. Ако следваме тази логика – защо не бе даден кредит на доверие и на г-жа Желева?

Представянето на Румяна Желевa

Първо, българският кандидат направи няколко стратегически грешки още преди да е седнала в залата за разпит. Списъкът с основните въпроси бе зададен преди януари месец с идеята г-жа Желева да може да се подготви адекватно. От изпратените от нея предварителни отговори, които също бяха общи и уклончиви, обаче не стана ясно дали тя не се е възползвала от екипа си в МВнР и в ПП ГЕРБ, за да представи максимално добри позиции. С други думи, тя имаше шанс да впрегне сериозен ресурс, с помощта на който да предотврати сегашната позиция на ЕП, че отговорите са били твърде не по същество и дори непрофесионални.

Второ, след като Румяна Желева не си беше написала домашното, тя отиде на училище, без дори да си е получила бележника според реда. Казусът с "Глобал Консулт" (към днешна дата "Ауто Спа" ООД) нямаше как да й се размине – проучване на документите ясно показва, че тя, в разрез с изискванията, е била собственик и управител на фирмата до 9.04.09 г. Дори в началото това да беше възприето като "братоубийствено" обвинение на г-жа Първанова, уви, това е цялата истина и да не би било разкрито сега, след време нещата щяха да изплуват и да се лепне петно върху всички. Някой се опита да заобиколи правилата, но на Запад формулата на Достоевски "престъпление и наказание", слава Богу, работи.

Да бъдеш еврокомисар, при все че не си спазил изискванията за това, е нагло. Да кандидатстваш за портфейл в Комисията, е наглост от друго измерение. Със сигурност обаче е наглост (или може би нещо друго) в трето измерение, да откажеш да отговориш на въпрос за личните си финансови дела. Такъв отказ по презумпция е немислим в Комисията, защото според "Кодекса за поведение на комисарите" те са "публични фигури и нямат личен финансов живот. Техните брачни партньори – също". Евродепутатите от своя страна са длъжни да работят в интерес на гражданите, не случайно гласуват "еn bloc", а неясното положение с финансовите декларации на Румяна Желева е повече от обезпокоително за доверието в прозрачността на евентуалната й бъдеща работа.

Трето, г-жа Желева използваше предизборната риторика на ПП ГЕРБ, която се базираше на много обещания, уверения и намерения, но малко конкретика. Тя бе слабо подготвена по въпросите относно хуманитарна помощ и справяне с кризи, нямаше никаква визия за ролята на ЕС в областта, не показа познания на инструментите на политиките, не показа амбиция да работи по изграждането на нови такива и усъвършенстването на стари. Вместо това – заучени фрази, а на конкретните въпроси, които очевидно я хванаха неподготвена, тя отговаряше отново и отново: "Аз искам да чуя и вашите предложения". Предложенията на г-жа Желева обаче в същинската си част се изчерпват с един недопустим отговор: "Не мога да знам всички специфични детайли в тази конкретна ситуация".

Четвърто, кандидатът ни за еврокомисар сбърка фатално и с нещо не толкова съществено като избора на език. Защо немски възпитаник реши да отговаря на английски език? Ужасното произношение и беден речник, в комбинация със стреса, очевидното непознаване на материята и неспособността й да се изразява ясно и отчетливо доведоха до невъзможността да се впише адекватно във времето за отговори. Ако не бяха неяснотите около финансовите й дела, сигурно и интересът на присъстващите щеше да бъде загубен след втория отговор. Базисното изискване към нея бе да е кристално ясна и уверена, уви, това се постига само когато си си написал домашното.

Защо се случи така?

За миг ни се иска да пренебрегнем личността на кандидата или по-скоро да я поставим в по-друг контекст – в контекста на настоящата й длъжност като министър на външните работи на страната и член на ПП ГЕРБ. Както започнахме, представянето на Румяна Желева на изслушването се оказва симптоматично за това, което се случва у нас. Евродепутатите получиха отговори, съвсем близки до тези, които министър-председателят дава на българските медии: "Аз никога не коментирам слухове, които се появяват в пресата, и факти, свързани с личния ми живот” – е, може би в Европейския парламент те няма да бъдат приети.

Този проблем следваше да бъде решен на местно равнище, а не беше – генералът заповяда. Естествено, е лесно да се критикува сега и със сигурност би било по-трудно да се вземе политическо решение на такова равнище, но пък и премиерът неотдавна заяви, че е по-лесно да заема настоящата си длъжност, отколкото да седи на кметското кресло на столицата. За г-жа Желева, да бъде еврокомисар, обаче се оказа по-трудно, отколкото да бъде министър на външните работи.

Партийният екип на Бойко Борисов или лично той трябваше да е проверил нейната готовност хиляди пъти, преди да я номинира. Затова този път любимата тактика на ГЕРБ с прехвърлянето на отговорността не минава. Време за обяснения и оправдания? "Няма", би казал министър Дянков. Няма и нужда.

Решението е във висококвалифицираните кадри, каквито в България все още има, но уви, г-н Борисов явно не ги познава лично...