Плащаме 1 млрд. евро неустойки, ако откажем "Белене"?

Договорът за АЕЦ "Белене" включва плащането на неустойки, ако българската Национална електрическа компания (НЕК) се откаже от проекта.

Това съобщава руският в. "Комерсант", като се позовава на два източника, запознати с договореностите.

Изданието отбелязва, че при отказ може да бъде поискано НЕК да плати компенсации за поръчаното оборудване, а размерът на претенциите може да достигне 1 милиард евро.

Трудно е обаче да се оцени колко ще продължи процесът за получаване на неустойки в рамките на договора за централата заради недостатъчната информация, смята съдружникът в юридическата фирма Salomon Partners – Антон Клячин.

Той уточнява, че не е известно и в какъв съд или арбитраж ще се разглежда едно евентуално дело и правото на коя държава ще бъде използвано по отношение на договора.

Фактически България не финансира проектите за АЕЦ "Белене" и петролопровода "Бургас–Александруполис" от 2009 г., откакто правителството на господин Борисов смени кабинета на Сергей Станишев, пише "Комерсант".

Проектът за петролопровода е замрял на стадий техническа и икономическа обосновка – не е ясно кога ще започне реализацията му, а участниците не могат да се договорят за условията.

Комерсант припомня, че строителството на АЕЦ "Белене" също е спряно от 2009 г., след като от проекта излезе германската RWE.

Контролът от 51% остава в ръцете на българската НЕК, чийто подизпълнител е руската "Атомстройекспорт" (АСЕ). Сега АСЕ подготвя площадката за започване на работата, поръчано е част от оборудването.

Договорът с НЕК за подготовката на строителството изтича в края на септември. Вицепрезидентът на АСЕ Генадий Тепкян заяви, че при започване на финансирането компанията е готова да започне работа от 1 октомври.

Изданието отбелязва и че страната ни смята за по-малко важен и третият съвместен енергиен проект с Русия – газопровода "Южен поток", а се интересува повече от "Набуко".

В събота заместник външният министър Марин Райков, каза, че европейският газопровод "Набуко" е приоритетен за България.

Впрочем разговорите по "Южен поток" спряха още преди година заради разногласията кой ще държи контролния пакет акции в съвместното предприятие с България, кой ще получи земята под газопровода, и кой ще определя транзитната такса за транспортирането на газа, отбелязва изданието.

Руските власти за момента не са реагирали официално на демарша на София, пише "Комерсант". Източник на Интерфакс в МВнР е заявил, че официални уведомления от българските власти по тези въпроси не са получавали.

Според изданието обаче нито един от изпълнителите на проектите от руска страна не е учуден от новата информация в изказванията на българския премиер.