България подкрепи Сърбия по пътя й към ЕС

Българският парламент подкрепи присъединяването на Сърбия към Европейския съюз.

Темата обаче предизвика много остри дебати на националистическа основа. Те бяха провокирани от лидера на „Атака” Волен Сидеров.

Малко след като външният министър Николай Младенов изтъкна всички аргументи „за” присъединяването на западната ни съседка, използвайки метафората за ползата от строене на мостове, Сидеров направи някои забележки.

Той се върна далеч във времето, спирайки се на подписването на Ньойския мирен договор, заради който България изгуби 13 000 кв. км от територията си.

„След като липсва Югославия, Ньойският договор към кого се отнася?”, попита от трибуната на парламента лидерът на „Атака”.

Според него това е въпрос, който страната ни трябва да постави при присъединяването на Сърбия към Европейския съюз. Националистите все пак са „за” ратификацията на споразумението със съседната държава, но само при положение че сръбското правителство генерално промени отношението си към българите там.

Първа срещу Сидеров се опълчи депутатката от „Коалиция за България” Меглена Плугчиева. Тя искрено се учуди, че той говори по този начин от пленарната трибуна.

„Тази лексика и националистически подход ни връщат в миналото. Във времето, което на Балканите се гледаше като на „барутно буре”. Българо-сръбските отношения не трябва да минават през тази лексика. Сега е моментът България да покаже, че е научила уроците си”, разпалено каза Плугчиева.

Според Волен Сидеров обаче поведението й е признак за „национален нихилизъм”, защото тя с лека ръка прежалвала съдбата на българите, живеещи в Сърбия. Единствената претенция, която националистите в крайна сметка формулираха, беше Сърбия да каже, че няма да малтретира българите на нейна територия.

Николай Младенов предложи соломоново решение – България да отстоява правата на българите там, но като страна членка, а не кандидатка. Така външният министър се обяви против извиването на ръце.
„Аз искам, когато нашите съседи бъдат част от ЕС, не само българите там да могат да станат и да кажат: "Аз съм българин", а всеки човек на Балканите да може да го направи”, каза от трибуната Младенов.

От „Синята коалиция” също имаха забележки към присъединяването на Сърбия. Асен Агов припомни, че тя все още не е признала Косово. Този въпрос също не трябвало да бъде отминаван при ратификацията на споразумението.

В крайна сметка десницата подкрепи законопроекта. Единствените, които гласуваха „въздържал се”, бяха депутатите от „Атака”. Ратификацията беше гласувана веднага и на второ четене.