Китай този път няма да може да спаси световната икономика

Този път Китай няма да може да спаси световната икономика за разлика от кризата преди 12 години, пише германският в. "Ханделсблат".

Тогава Пекин задвижи отново собствената си икономика с огромен пакет стимули за 500 млрд. долара, което се равняваше на 13 процента от тогавашния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната.

Растящото търсене от китайския пазар пък помогна на другите страни в света да се възстановят от финансовата криза.

Тогава Китай оказа огромна помощ за възстановяването на световната икономика. Този път обаче няма да може да поеме ролята на двигател на растежа, посочва Ханс Гюнтер Хилперт, ръководител на експертната група за Азия в берлинската фондация "Икономика и политика".

Причините за тази прогноза са многобройни и една от тях е високата безработица. Утре Китай ще обяви данни за БВП и безработицата през първото тримесечие. Очаква се те да покажат първото свиване на икономиката, откакто започват да се правят тримесечните доклади през 1992 година и увеличаване на безработните.

През февруари безработицата се повиши до 6,2 процента, което е много висока стойност за Китай, а реалните цифри вероятно са много по-високи, тъй като статистиката не включва задълбочено отчитане на 293 милиона мигриращи работници.

Вероятно поне 10 процента от тези 293 милиона, а и повече, са загубили работата си заради последиците от COVID-19 за сектора на услугите", отбелязва Майкъл Петис, професор по финанси от Пекинския университет. Той оценява безработицата на поне два пъти по-висока от обявеното от правителството, а това означава близо 60 милиона безработни във втората по големина световна икономика.

Високата безработица се отразява на потреблението, което според Петис тази година няма да успее да се възстанови, тъй като хората трайно ще предпочитат да спестяват повече и да харчат по-малко.

Експертите са единодушни, че не може да се очаква пакет от стимулиращи мерки, подобно на обявения през 2008 година.

Китайското правителство увеличи разходите си, но в много по-малка степен отколкото през 2008-а, посочва експерт от банка UBS.

През изминалите месеци Китай въведе различни мерки в подкрепа на икономиката си. Компаниите получиха данъчни облекчения и трябваше да плащат само част от социалните осигуровки. Държавните банки имат повече ликвидност, за да могат да отпускат кредити на бизнеса. Отскоро местните правителства започнаха и да раздават пари кеш на гражданите, за да активизират потреблението.

Въпреки това тези действия не изглеждат добре планирани и обмислени. В социалните мрежи хората споделят, че използват раздадените им пари най-вече за хранителни стоки и цигари.

Никой не иска да се ангажира с по-големи покупки. Показателно е, че само през февруари продажбите на автомобили са се сринали с 80 процента, а през март - с 40 процента.

Правителството като цяло се въздържа да стимулира по-мащабно икономиката заради високия държавен дълг. Институтът за международни финанси оценява общата задлъжнялост на Китай на 310 процента от БВП, което оставя на правителството малко пространство за действие.

По време на финансовата криза задлъжнялостта бе много по-малка.

Сред другите фактори, които спъват активността на властите, е паричната политика. Паричната политика на страна, която не иска да освободи валутата си за пазарните принципи, е ограничена от валутните резерви, отбелязва "Ханделсблат".

Между 2008 и 2011 година валутните резерви на Китай нарастваха с 16 процента годишно. От 2016 г. обаче показателят е в стагнация и не се очаква да се повиши, според Петис.

Китай също така трябва да внимава банките в крайна сметка да не се окажат претоварени с твърде много лоши кредити. Това е проблем на финансовата стабилност, който Пекин едва сега започва да овладява.

Освен това е момента положението е напрегнато в цял свят. Свитите търсене и предлагане на дават основание за засилване на производството и поради тази причина пакет от фискални стимули би бил безсмислен, допълва Хилперт.

Китайската икономика е зависима от авансовите плащания, най-вече в електрониката и автомобилостроенето. Голяма част от тях идват от Швейцария или Германия, а доставките за тези страни засега са спрени, отбелязва експертът. /БТА/