Къде и как се изследват най-опасните вируси в света?

За установяването на причинители на болести и възможно най-бързото разработване на методи за диагностика, лечение и ваксини се използват специални лаборатории. Също и при заплаха от биотерористична атака бързата и безопасна диагностика в условията на висока сигурност е задължителна.

Причинителите на заболяванията се разделят на четири групи по отношение на риска. Всяка от тях отговаря на съответното ниво на защита и сигурност, а то пък от своя страна определя изискванията за условията, в които се работи с причинителя, пише "Дойче Веле".

Коронавирусите SARS-COV-1, MERS-CoV, и новият SARS-COV-2 попадат в рисково ниво 3 (S3). Това значи, че те могат да бъдат изследвани само в лаборатории, които отговарят на тази класификация.

Ограничен е броят на лабораториите, които отговорят на най-високото ниво на риск – категория 4 (S4). Най-много те са в САЩ – 11 на брой, в Германия действат 4 такива лаборатории, Индия и Швейцария имат по 3, а Австралия и Русия – по две.

В Китай само една лаборатория е сертифицирана на ниво 4 – тази в Уханския институт по вирусология към Китайската академия на науките, смятана за възможен източник на заразата с новия коронавирус SARS CoV-2.

Видеонаблюдение и напълно изолирана среда

Лабораториите с висок риск са отделени от заобикалящата ги среда, за да предпазват населението. Често лабораториите от най-високата четвърта категория се намират в институти, до които външни лица нямат достъп. На входовете и изходите им е наложен строг контрол, осигурено е видеонаблюдение. S4-лабораториите разполагат със собствени системи за въздухоподаване и за захранване с вода и електричество, както и с аварийни генератори и резервни батерии, за да могат да работят и в извънредни условия. Въздухът на лабораторията преминава през многостепенна филтрираща система, всички тръбопроводи са запечатани и обезопасени.

Стените, таваните и подовете на лабораториите S4 са облицовани с водонепропускаем и лесен за почистване материал, а повърхностите са устойчиви на киселина, разтворители и дезинфектанти. В такива лаборатории се поддържа отрицателно налягане, за да не могат в случай на теч причинителите на заболяванията да попаднат в атмосферата. Вратите на отделните помещения се отварят последователно една след друга и позволяват въздухът да се движи само в посока към лабораторията, а не обратно.

Дори ако самолет се блъсне в такава лаборатория или пък избухне бомба, няма да възникне опасност от заразяване, тъй като вирусите са много чувствителни на топлина и не биха преживели подобна термична атака, посочват от института "Роберт Кох". Освен това всички причинители на заболявания се развиват в естествена среда в определени региони на света и терористите биха могли да се сдобият с тях по-лесно там.

Специална екипировка

Служителите влизат в лабораторията само със специално защитно облекло - надуваеми костюми с неделими ботуши към тях. Една такава екипировка тежи около десет килограма, затова работното време е ограничено до три часа на ден.

След напускане на лабораторията служителите, както са със защитното облекло, се обливат с разредени киселинни разтвори, като например пероцетна киселина. След това събличат костюмите и вземат отново душ.

Тъй като няма измервателни уреди, които да проверяват за заразяване с вируси, двама служители обикновено работят заедно, за да проверят взаимно костюмите си за щети.