Коронакризата тласка милиони европейци към дългова криза

Плановете за преустановяване на безпрецедентната подкрепа за служителите по време на коронавирусната криза заплашват да насочат милиони домакинства в Европа към капана на дълга, пише Bloomberg в свой анализ.

Организациите, които помагат на хората да се справят с финансовите си проблеми, предупреждават за очакван рязък скок на броя на домакинствата, затрупани със сметки, които не могат да платят. Дори страните, чиито граждани са по-богати и спестяват, като Германия и Австрия, имат повод за тревоги.

"В някои провинции виждаме значително повече запитвания от хора, които търсят съвет спрямо миналата година", посочва заместник-директор на организация, която съветва хора с дългове в Австрия. "През есента очакваме работата по консултирането да се увеличи с 40%”, добавя тя, цитирана от Bloomberg TV Bulgaria.

Подобни трудности са една от многото заплахи за икономическото възстановяване след коронавируса. Някои изследвания установяват, че рискът от по-широка финансова нестабилност може да продължи месеци.

Изследване на Bruegel установява, че почти една трета от европейските домакинства са били неспособни да покрият извънредни разходи дори преди удара на кризата. В южната част на Европа има повече "финансово нестабилни" домакинства, установява още проучването.

Загубата на работните възнаграждения е основната причина за финансовите предизвикателства на домакинствата, така че за момента пълният удар от пандемията беше преодолян, благодарение на правителствените помощи за временно освободени от работа. Въпреки това много правителства, притеснени от тежестта на собствения си дълг, планират да прекратят тази подкрепа, което потенциално ще доведо до ръст на безработицата.

Казусът показва как икономическите кризи заплашват да увеличат неравенството. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие предупреди миналия месец, че влиянието на пандемията ще е по-сурово за нископлатените служители, жените, мигрантите и младите. За тях ще е по-малко вероятно да имат възможност да работят от домовете си по време на блокадите, като често представителите на тези групи са сред заетите в най-тежко ударените сектори от пандемията, включително търговията на дребно, туризма и здравеопазването.

Високоплатените служители също ще бъдат изправени пред предизвикателства. Самонаетите също са уязвими, тъй като те обикновено разчитат на малък брой клиенти и вероятно нямат достъп до правителствените програми за подкрепа.

В още по-широк мащаб Европейската централна банка посочи устойчивостта на дълга на домакинствата като един от рисковете в последния си преглед на финансовата стабилност през май. Временните мораториуми върху кредитите могат да предоставят известно облекчение в тази насока, но то ще е краткотрайно.