Прекалено стриктни ли са правилата за предпазване от коронавирус в Европа?

За да сложат под контрол разпространението на коронавирус в Европа много държави въведоха мерки за ограничение на движението и социална дистанция. Но според някои хора тези мерки са прекалени. Те показват своето недоволство както онлайн, така и на улицата. Протести има в цяла Европа – в Рим, Берлин, Мадрид, Париж и Лондон.
Някои протестиращи разпространяват конспиративни теории. Други са просто объркани от множеството противоречиви мерки.

„Знаем, че има коронавирус, но аз лично не познавам никой, който да се е разболял от него или някой, който е починал. Къде са мъртвите и онези, които са много болни?“, пита Сюзън, която посещава протестите в Берлин. Пациентите, които се лекуват от COVID-19 в германските болници са около 500. Повече от 9400 души са починали в страната от началото на пандемията.

„За около три седмици носихме маски в училище, дори в час. Но сега не го правим и всичко се промени само за една вечер. Никой вече не разбира какво се случва“, казва обърканият Лука.

В Белгия онези, чиято работа е да поставят под контрол епидемията, постоянно получават заплахи. Сред тях е и професор Ерика Влиеге, която сега е охранявана от полицията. „Напълно разбирам поставянето под въпрос на някои мерки, но ние казваме истината на хората – случаите в обществото нарастват, както и броят на тези, които се лекуват в болница. Това трябва да ни послужи като алармен сигнал“, казва тя.

Професор Жан-Люк Гала е експерт по инфекциозни болести в Брюксел: „Важно е да адаптираме мерките към ситуацията. Но не и да взимаме брутални мерки, които да правим по-строги и по-строги, и по-строги, без да има някаква причина за това.“ Той също се заразява с коронавируса и дори е хоспитализиран. Проф. Гала подкрепя повечето мерки, но според него някои отиват прекалено далеч.

„Имаме предупредителни съобщения от експертите постоянно. Ако нямаме чиста комуникация и ясно послание към обществото, ние подхранваме протестите, подхранваме фалшивите новини, а ефектът от това е да намалиш доверието на хората в мерките“, обяснява той.

Ясно е, че случаите в цяла Европа се увеличават, но според някои, прекалено много внимание се отделя на този факт. „Броят на заразените вече не отразява напълно ефекта на пандемията, тъй като само 4-5% от заболелите се озовават в болница“, казва проф. Хендрик Стрийк, вирусолог от Университета в Бон.

„Това, което наистина трябва да знаем, не е броят на позитивните тестове, а какво може да се случи ако се разболееш“, подкрепя проф. Жан-Люк Гала. Но проф. Ерика Влиеге не е съгласна: „Броят на заразените също има своето значение. Това не са случайни числа. Те често предхождат хоспитализацията. Вярно е, че младите, здрави хора, имат леки симптоми. Това не е толкова притеснително, но притеснителното е, че тези млади и здрави хора също така са в близост до по-уязвими членове на обществото. За това ние се опитваме да държим нивото на предаване на вируса ниско, за да не стигне до групите от хора, които са в опасност“, казва тя.