Учените: Свиквайте, няма да се върнем обратно към нормалното

2020 година си отива, но е много вероятно да инфектира и 2021 г. Политици, звезди, семейства се успокояват с факта, че рано или късно всичко ще "се върне обратно към нормалното". Но експертите са на друго мнение - нормалното никога няма да се върне и колкото по-бързо се научим да живеем с тази мисъл, толкова по-добре за нашата психика.

"Политиците, които твърдят, че "нормалното" е точно зад ъгъла заблуждават себе си и последователите си", казва Томас Дейвънпорт, професор по информационни технологии и мениджмънт в колежа "Бабсън" в Уелсли, Масачузетс.

"Когато хората преживеят трагедия, те рано или късно отново се връщат към това да бъдат щастливи. Но COVID-19 е малко по-различен, защото ние очакваме всичко да свърши скоро и решаваме, че няма нужда да променим навиците си трайно", обяснява той.

"Тенденцията при хората да вярват, че промяната е временна и че бъдещето отново ще наподобява миналото, често се нарича "пристрастяване към нормалността". Онeзи, които трудно се адаптират към промяната, вярват че това, което те приемат като "нормално" ще се завърне и избягват да променят своите режими и преспективи. Тези, които отказват да носят маски, може би страдат именно от това - "пристрастяване към нормалността". Те приемат това като мимолетна мода, която не е нуждо да усвояват", разкрива Дейвънпорт пред CNN.

Но съзнанието ни е програмирано да се адаптира

Мозъкът ни обаче предпочита да оцелее. Така че дори и една част от него да се опитва да устои на промяната, вярвайки, че е мимолетна, друга, по-силна част бързо приема новото. Сложното наименование на това защо оцеляваме се нарича "хедонична адаптация" - това е способността на ума да приеме бързо промяна в средата ни, което седмици по-рано би ни спряло да живеем "нормално". Първоначално този инстинкт е предназначен да предпазва хората от хищници, днес той ни предпазва от това да не виждаме всяко ново нещо като потенциална заплаха.

"Когато ни се случват както добри, така и лоши неща, отначало изпитвате силни емоции", казва Соня Любомирски, изтъкнат професор по психология в Калифорнийския университет в Ривърсайд. "След това се приспособяваме и се връщаме към изходното ниво. Но това е много по-силnо при положителни събития. Хората не се адаптират напълно към негативните промени в живота си."

Ползата от хедоничната адаптация е, че тя работи във всички посоки. Промените, които влияят на ежедневието ни само за един месец, могат да бъдат забравени бързо през следващия, когато вече не са актуални.

"Може да се приспособим към носенето на маска като новата нормалност и след това да се адаптираме обратно към старата нормалност, в която тя вече не ни трябва. Ако това е истински навик, той ще продължи да съществува. Сега си мием ръцете по-често, без дори да се замисляме. Това е нещо, което определено ще остане завинаги с нас", казва Любомирски.

Това важи за поколението, израснало по време на криза - въпреки че времената са по-добри, тези хора са научени да не хабят храна и да спестяват средства. Това е навик, който остава с тях завинаги.

И все пак краткосрочните промени не се задържат. Любомирски си спомня за академична среща на открито, на която присъства в Монтана миналото лято. Преди да се съберат всички са тествани за COVID-19 и са въведени протоколи за безопасност. Но само за няколко минути, след като са се почувствали в безопасност, всички са започнали да се държат нормално, като в дните преди пандемията. "Всички бяха весели, прегръщаха се. Не забелязaх, че и аз го правя, преди да се замисля над това след събитието", признава тя.

"Животът по същество е поредица от промени и адаптация, а последното е нещо, което хората правят добре. Хората са склонни да залагат повече на това, което изпитват в момента", каза Любомирски. Тя разказва за свой приятел вегетарианец, който отново започнал да яде месо, когато пандемията го накарала да чувства, че вегетарианството е безсмислено, както и за друга нейна приятелка, която боядисва косата си без обяснение в синьо.

"Премисляме нещата прекалено много и имаме навика да се чувстваме обречени. Но сме по-издръжливи, отколкото изглеждаме", казва Любомирски

Както всеки друг път, бъдещето ни вероятно ще започне да изглежда отново "нормално", колкото и различно всъщност да е то.