Българин, лекар в Германия: Предпазливите се сблъскват с агресия

"Последният адрес от приключилото преди малко дежурство на спешен лекар бе в пълен унисон с обърканото време, в което живеем". Това пише във фейсбук профила си д-р Борис Таблов, лекар на първа линия в борбата с коронавируса в Германия.

"Докато се опитвах да преборя капана на умората и недоспиването, в съзнанието ми пътувайки натам една мисъл си пробиваше път - какво ще заварим. Неизвестността какво се крие зад ключова дума "засегнати съдове" в комбинация с чутото по радиостанцията - "изпратете втора линейка и полиция" подейства по-бързо от конска доза кафе. На мястото - група младежи, загърбили призивите за разум (да се избягват ненужни събирания), комбинирали безсънието с изкушенията на младостта, рисуват невероятна история. Срязана ръка, счупен нос - каквото такова. Медици сме, а не следователи. Само че където емоционалната превъзбуда е в повече, се случва какво ли не. Грешно разбрана дума, кипнала младежка кръв, опит за саморазправа с нас, боричкане, хвърчащи парчета пластмаса, полиция...".

"Изпитвам физическа непоносимост към агресията. Срещу агресия насочена към тези, които ти подават ръка когато имаш нужда оказа се и тотално неразбиране. И сигурно защото темите около вируса доминират в ежедневието ни напоследък стори ми се, че видях нещо общо със ситуацията в момента. Медици, учители, журналисти, роднини - всеки който призовава за предпазливост се блъсва в стена от агресия.

Подигравки, обиди, потресаващо незачитане на другия, пренебрежение изразявано с присмиващо се личице. Ако се разходите по стените на тези, които смятат за много забавно да сложат такова личице под новина за загинал човек, сигурно ще ви заприличат на героите за които разказах.

Превъзбудени, незачитащи къде поради (не)възпитание, къде от липсваща самокритичност дори "униформата", пренебрегващи правилата заради измамното усещане, че могат да смачкат всяко предизвикателство пред себе си, защото силата е на тяхна страна. Младостта не е порок. Глупоста е. Защото рано или късно всички ние научаваме, че истински силните хора, никога не биха обидили непознат, не се подиграват на различните, не се надсмиват над болката на другия. Едните са пример за вдъхновение, защото не спират да се борят да станат по-добри, другите - претенциозна имитация, с която се опитват да скрият слабостите си. Не знам защо ви споделям всичко това. Сигурно защото в коментарите, на много от хората, с които ме срещна случайността последните месеци виждам огорчение и неразбиране, подобни на тези, които изпитвам и аз, сблъсквайки се с поредната демонстрация на безчовечност тотално контрастираща на реалността. Сякаш губим вярата си в доброто. Сигурно защото срещите с него не оставят болезнения отпечатък на сблъсък с агресията около нас", пише още лекарят.

"Без да съм пророк мога да кажа, че ни предстоят трудни в емоционално отношение седмици, в които сигурно ще трябва да превъзмогнем още доста разочарования. Не знам за вас, но на мен не ми трябва много за да ми върне вярата в човека. Усмивка, мила дума, подкрепа в точен момент са напълно достатъчни. Помните ли филма "Предай нататък"? Направено добро не се връща назад, а се предава напред. Така то никога няма да изчезне, а хората ще виждат надежда и в най-трудните моменти от живота си.

Дълго време писах заради тези, с които не сме на едно мнение с надеждата, че можем да се срещнем някъде по средата. Сега важни са ми тези, с които сме. Ако опитът ви да направите добро, мили хора, попадне на грешния адрес, не губете кураж. НЕ СТЕ САМИ!", завършва той.