Връщането към нормалното няма да е толкова бързо, колкото ни се иска

Измина повече от година от последния концерт, на който сме ходили. Трудно можем да си спомним как изглежда любимия ни бар, а навярно ще мине и още много време, преди отново да можем да танцуваме сред тълпа от хора в някой клуб.

Надеждата, че дните на нормалност не са толкова далеч се подхранват от разпространението на ваксините по цял свят.

Но как ще преминем от постоянното повтаряне "телефон, портфейл, ключове, маска" и избягване на прегръдките на всяка цена, към близки контакти само за една нощ? Трагедията е, че много от нас няма да го направят, на мнение са експерти. Според тях може да отнеме няколко месеца, докато всичко се почувства "отново нормално", дори след като пандемията най-накрая приключи.

Да не говорим, че все още сме доста далеч от това да се наслаждаваме на свободите, които някога сме приемали за даденост, тъй като по-голямата част от Европа вече потъва под третата вълна, белязана от нови варианти на COVID-19, които са по-смъртоносни и по-заразни.

Ето как ще изглежда и ще се чувства връщането към нормалното:

Къде сме в момента?

Много места по света все още имат въведени ограничения или са в някакъв етап на локдаун. В някои райони магазините и ресторантите са отворени, но имат ограничен капацитет - трябва да дезинфекцирате ръцете си или да проверите температурата си преди да влезете и да носите маска, освен когато ядете. Някои ресторанти са монтирали пластмасови или плексигласови щори между масите (въпреки че експертите казват, че тяхната ефективност е ограничена и всъщност не пречат на хората на закрито да дишат в същия циркулиращ въздух).

"Въпреки че броят на ваксинираните се увеличава, вероятно ограниченията няма да изчезнат изцяло, докато пандемията не приключи", казна епидемиологът от Университета на Британска Колумбия д-р Стивън Хоптинг Кан пред VICE. "Зависи много от цифрите - колко ефективно действащите мерки намаляват процента на инфекция и колко бързо върви ваксинацията. Голяма част от разпространението е на закрито."

"Проверката на температурата например не е най-добра за определяне на това дали човек има COVID-19, но те разубеждават болните хора да се осмеляват да излязат навън. Ако знаят, че температурата им ще бъде проверена, това може да задържи симптоматичните хора у дома", казва Хопт Кен.

Мога ли да игнорирам ограниченията, след като съм ваксиниран?

Възможно е паспортите или сертификатите за ваксинация да се използват вътре в страната, не само за международни пътувания, за да сигнализират кой е в безопасност и кой не. Например, Израел, с най-бързия процент на ваксинация в света (60 процента от населението е получило доза), има приложение "зелен пропуск", което казва дали израелците са били ваксинирани или имат имунитет след прекарана инфекция. Моловете и музеите са отворени за всички в Израел, но спортните зали, концертните зали, театрите, заведения за хранене на закрито и хотели приемат само притежателите на зелени пропуски. Това е чудесен баланс между рестартиране на икономиката и поддържане на безопасността на хората, докато вирусната заплаха продължава да се увеличава.

Други държави, включително Великобритания и Канада, в момента обмислят идеята за зелен паспорт, но признават етичните опасения относно справедливостта и неприкосновеността на личния живот. Много хора несъмнено ще бъдат пропуснати, докато не се ваксинират, включително тези, които не могат да получат достъп до ваксината рано или са алергични към нея.

Данните, излизащи от Израел, показват, че колкото повече хора се ваксинират, толкова по-бързо спадат новите случаи на COVID-19. Но само защото се ваксинирате, това не означава, че всички рискове от COVID-19 изчезват. "Някои хора, които са ваксинирани, все още могат да се заразят, но обикновено прекарват заболяването по-леко", казва Хопт Кан.

И обратно, ако сте единственият неваксиниран човек в една стая, безопасността ви също не е гарантирана. "След като бъдете ваксинирани, все още можете да хванете вируса и потенциално да го разпространите, но е вероятно да сте заразни за по-кратък период от време, след като сте били ваксинирани, тъй като тялото ви ще го елиминира много по-бързо", обяснява Кан.

Засега той препоръчва бдителност. "Докато целият свят не бъде ваксиниран, което се очаква да се случи през 2023 или 2024 г., всички трябва да се притесняват от нарастването на устойчивите на ваксини варианти на COVID-19."

Как ще изглежда връщането към нормалното?

Историята показва, че на много от нас може да им отнеме известно време, за да се върнем към живота, какъвто е бил някога.

Д-р Ричард Амарал, психолог в Онтарио, който се специализира в областта на травмите, казва, че има много хора, които се борят да се адаптират към всички промени, внесени от COVID-19. Много от тях може да имат "разстройства на приспособяването" - колекция от разстройства, които могат да засегнат хората, след като преживеят значително събитие, като загуба на работа или любим човек.

"Според мен има много хора с нарушения на приспособяването, които се разхождат. Много хора, които се борят да се приспособят към живот по време на пандемията - без социален контакт с приятели или семейство, неспособност да извършват дейности в затворено пространство", обяснява Амарал, добавяйки, че някои хора с нарушения на приспособяването често се чувстват тревожни или депресирани, докато други биха могли да изпитат безсъние или просто да се притесняват повече.

След повече от година живот в "ново нормално", ние трябваше да променим начина, по който действаме в ежедневието си - носенето на маски, преместването на всички социални контакти на открито. Резултатът е, че много от нас ще се нуждаят от време, за да се чувстват сигурни и комфортно да рестартират дейности, които някога сме приемали за даденост - като хранене навън в оживен ресторант.

След епидемията от ТОРС през 2003 г. бизнесът в Торонто отвори бързо, но хората все още се страхуваха да не ке заразят и мнозина решиха да не излизат навън. "Толкова много ресторанти страдат заради това", каза Родни Нелсън, професор по бизнес от университета Карлтън. Той е на мнение, че бизнесът ще търпи ефектите от COVID-19 за години напред.

11 септември също доведе до огромни промени в начина, по който хората пътуват и отне няколко години преди те инстинктивно да събуват обувките си, когато минават през охраната или да избягват течности в ръчния си багаж, казва Амарал.

Според нещо може да отнеме до шест месеца, докато някои хора се върнат към нормаления живот, след като преживеят пандемията. Но има начини за преодоляване на нервите, безпокойството или дискомфорта чрез бавно коригиране на това, което Амарал нарича "нашата толерантност към несигурността".

"Постепенно увеличаваме и разширяваме нивата си на комфорт", казва Амарал. "Ако има страх да отида в ресторант с 40 души, мога да отида в кафене с 10 души, ако се страхувам да отида на концерт на Pearl Jam на стадиона, може да отида да слушам изпълнение на акустична китара в малко кафене. Ако не искам да стисна ръката на всеки, когото срещна, първо започвам да прегръщам хората, на които имам доверие."

Някои навици може и да останат. Например маските за лице, дори и вече да не са задължителни в градовете, биха могли да останат като начин за предотвратяване на разпространението на болести в бъдеще. Огнищата на ТОРС отчасти доведоха до постоянното използване на маски в Китай, Тайван и Южна Корея.

Пандемията беше по-лоша за някои хора - има ли това значение?

Възможно е също така, че хората, които са преживели най-лошите последици от пандемията и е трябвало да направят най-много жертви, да се нуждаят от повече време, за да се върнат към нормалното. Сред тях са възрастните хора и цветнокожите.

"Факт е, че цветнокожите са пострадали най-много, статистически", казва Амарал. "Ако сте цветнокож човек, който е доходоносно работещ и имате подкрепящо семейство и обикновено сте физически и психически здрави и имате добри защитни фактори, ще се адаптирате. Тези, които са били пряко засегнати от COVID - те са преживели смърт и са видели любим човек в болница - те ще бъдат много по-притеснени да се върнат към нормалния живот. "

Част от причината, казва Амарал, може да е забавената скръб, която много хора ще трябва да обработят, когато пандемията приключи. "След като част от скърбящите се излекуват, мисля, че ще имат готовност да се върнем към нормалния живот."