Може ли да има нормален живот с COVID паспорти? Не!

Ваксинирайте се, казва на младите британският министър на здравеопазването Мат Ханкок, „направете своето”, за да защитите баба. На което под 30-годишните може да отговорят гневно: пропуснали ли сте всичките ни други „горчиви хапчета“, като плащането на 9 000 британски лири за онлайн университети, работата в малки апартаменти, самотата? И така или иначе, минават месеци, преди да можем да получим ваксината, пише журналистът Джанис Търнър на страниците на националния британски вестник The Times в материал, представен без редакторска намеса от името на автора, цитиран от Фокус.

 

Освен че разчита на алтруизма на младите хора, правителството преследва техния Фомо (страх от пропускане), размахвайки Covid-сертификати. Представете си, че вашите приятели са допуснати до клубове, спортни стадиони, дори кръчми - но не и Вие!

 

Трудно е да се разбере, след неясни министерски отговори и все още аморфни планове, какво всъщност са ваксиналните паспорти. (Първо казваха, че са вътрешни документи - сега изглежда, че ще бъдат необходими за пътуване в чужбина.) Знаем, че те ще бъдат издадени до юли, когато на всеки възрастен ще е била предложена ваксина. Но след като всички ще бъдем ваксинирани, освен ако Мат Ханкок не е излъгал, казвайки, че те са „нашият път към нормалното“, защо изобщо се нуждаем от такива паспорти?

 

Ако са сериозен „тласък“, за да накарат младите младежи да запретнат ръкави (да се ваксинират), добре, добре. Това работи за Израел, когато започването на работа сред по-младите възрастови групи не върви. Ако паспортите са най-новата продукция на „театъра за хигиена“, до голяма степен безсмислена мярка, която да ни накара да се чувстваме по-сигурни след странна, безумна година, това също е добре. Също така има смисъл, че за участие в събития като финал на Купата на ФА и други, към които все още се подхожда предпазливо, се изисква ваксина или тестване.

 

Но какво, ако паспортите са реален план и около август, след лятото, в което се наслаждаваме свободно на кръчми и ресторанти, изведнъж трябва да представим документи пред вратата им? Имам въпрос. Да приемем, че 94 процента от клиентите на кръчмите, делът, който казва, че ще се ваксинира, са били ваксинирани. При AstraZeneca вероятността от тежки заболявания намалява с 94%, а смъртта от Covid-19 със 100%. Така че рискът е безкрайно малък. Но, казват хората, които подкрепят паспорта, ваксинираните все още могат да предават Covid на неваксинираните, включително бременни жени. Тогава защо изобщо да разчитаме на Covid-паспорти? Защо не тествате всички, които влизат в кръчмата?

 

След като получа втората си ваксина следващия месец, ще предположа, че съм в безопасност да отида навсякъде: театър, самолет, дори (ужасът) Гластънбъри. Ето защо, както милиони други, приех ваксината. Ако доверието ни в нея е необосновано, трябва да ни се каже.

 

Ако Covid-паспортите са временна успокоителна мярка, която да изкуши възрастните хора на шоу в Уест Енд или за вечеря с приятели, оставете ги да ги стискат, докато се почувстват в безопасност. „Зелените паспорти“, издадени на ваксинирани израелци и сега рядко се проверяват в барове и клубове: веднага щом доверието се върне, те ще са ненужни.

 

Притеснението ми е свързано с това, че Covid-паспортите стават трайно вградени в живота ни. Великобритания се доказа не като земя на свободата, а на послушни последователи на правилата и енергични заклеймители на несъгласните.

 

Положителното е, че сме носили маски до голяма степен без да се противим. Недостатъкът е, че приехме всякакви нарушения на човешките права, ръководени от правителството, като новите насоки за извеждане на обитателите на домовете за грижи. Сега, дори ако просто бутате старата си майка или син с увреждания около слънчев парк, те трябва да бъдат поставени под карантина за 14 дни при връщане. Което няма смисъл, като се има предвид, че работещите в тези, една пета от които се смятат за противници на ваксините, идват и си отиват всеки ден от домовете, посещават магазини и скоро и кръчми.

 

В заключение британците показаха забележителна наслада от силното правителство, което ни казва какво да правим. Проучванията многократно показват, че подкрепата за Covid-паспорти по принцип е значителна. На такава популярна политика трудно ще се противопостави Борис Джонсън, независимо от неговите либертариански пристрастия. Министър-председателят е научил, чрез горчив опит, че старият, лош, Борис е по-малко обичан от скорошната му отговорна версия. Covid-паспортите, са и политически капан за лейбъристите и либералите, които, макар и да не знаят какво ще представляват, се обявяват срещу тях.

 

Но толкова ли сме пристрастени към „силното“ правителство, което ни казва дали ни е позволено да пием кафе на пейка или да посещаваме умиращ близък, че не можем да видим как Covid-паспортите на ваксините представляват „Мисия „Пандемия““? Приемаме, че нашата свобода, достъпът ни до публичното достояние се основава на някаква форма на документ, която по-малко добронамерено правителство може да отнеме.

 

Това не е малка промяна в отношенията ни с държавата. Най-малкото, което трябва да изискваме, е Covid-паспортите да бъдат обсъдени широко и тези извънредни мерки да имат определен срок на валидност.

 

Не е нормално да се сканират медицинските ми данни всеки път, когато посещавам ресторант, като се налага да резервирам 30-минутно плуване чрез приложение. Това е спонтанност: чудиш се как обичаш да прекарваш деня и просто да го правиш. Освен това, след като сме ваксинирани, забравяме за риска, не се интересуваме кой кашля близо до нас в автобус, а не финансираната от държавата хипохондрия, животът ни да се управлява завинаги чрез проверки и страх.