Хотелиери и ресторантьори в пълна стачна готовност

Общото събрание и Управителен съвет на най-голямата национално представена организация, обединяваща малкия и среден бизнес в туризма – Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) обяви пълна стачна готовност.

Асоциацията учреди и Кризисен щаб с консултативна и координираща роля между Алианса на туристическата индустрия в България (АТИБ), чийто член е БХРА и подкрепилите идеята от Конфедерацията на български туристически бизнес като общи съвместни действия на бранша. След проведените разговори от БХРА очакват одобрение на решение за включване в Кризисния щаб на Конфедерацията на български туристически бизнес. ОС на БХРА избра свои представители в Кризисния щаб и одобри 5 кризисни точки, които този щаб трябва да решава.
А именно:

Да не се ограничава работата и да се затварят търговски обекти безпринципно и със заповеди от днес за утре. Да има пълна равнопоставеност на туристическия и другите бизнеси в страната и Министерство на здравеопазването да не ограничава работата само на хотелиерството и ресторантьорството и останалите видове туризъм.

2. При епидемиологична обстановка, която налага пълно или частично затваряне в регионален или национален мащаб, да се осигурят финансови обезпечения за фирмите и техните служители, предварително уточнени с бизнеса. Извършването на търговска дейност да не се обвързва с задължителна ваксинация, освен ако тя не се въведе с нормативен акт.

3. Държавата да предвиди и обезщетения заради рекордно скъпата цена на тока за бизнеса, породена от безхаберието за регулиране на пазара и спекулации, които изправят на ръба на оцеляването българските хотели и ресторанти.

4. Предвид трудната ситуация, в която продължава да работи секторът и фактът, че е най-пострадалият от кризата и в синхрон с европейската практика да се приеме оставането на ДДС за заведенията за обществено хранене в размер на 9 на сто безсрочно.

5. Да се вземе спешно решение за гратисен период на обслужване на главницата по старите кредити за срок от 2 до 5 години. И погасителният план да е според възможностите на обслужване на съответния туристически бизнес.

Лихвените нива на отпускани нови заеми за оборотни средства трябва да са в размер на 1,5-2 % , за да се усети конкретната помощ, а не както сега 6-7 %. При преференциални условия трябва да се отпускат и потребителски кредити, за да се задържат служителите в сектора и да им се осигури нормалното съществуване. Необходимо е да се направят достъпни кредитни програми за туризма.

Присъстващите членове на Общото събрание на организацията обявиха и пълната си стачна готовност и намерението си да защитят интересите си и изпълнението на посочените 5 точки с всички позволени от закона средства, обединени с другите представители на бранша.

От БХРА винаги сме подчертавали, че за нас най-важни са животът и здравето на нашите клиенти и служители.
Затова, ако властите решат да предприемат мерки за ограничаване на дейността ни в регионален или национален мащаб, те трябва да са равнопоставени с другите сектори и да бъдат съпроводени с незабавни икономически мерки за фирмите и служителите в тях, подчерта председателят на БХРА Георги Щерев.

Членовете на БХРА са категорични, че при заетост под 50 на сто на заведения и хотели е безсмислено да се работи, защото в тези случаи фирмите няма да могат нито да задържат персонала си, нито да покрият разходите си, нито да предлагат качествени услуги, допълни Щерев.

Освен въпросите за одобрението и създаването на Кризисния щаб, членовете на Общото събрание на БХРА разгледаха и спешните мерки, които трябва да се предприемат за оцеляване на туристическия бизнес.
Цинично е да се въвеждат мерки без икономически компенсации за фирмите и служителите. А дори когато такива има, те да са недостатъчни и да не се изплащат навреме, подчертават от БХРА. Икономически мерки трябва да гарантират нормален живот на фирмите и служителите, както е в Европа, подчертаха от Изпълнителното бюро на БХРА. Естествено, по-добре е да има каквито и да е обезщетения, вместо никакви, но можеш ли да преживееш достойно и да оцелееш с една минимална работна заплата, питат от организацията. Заради променените критерии по програмата 60/40 за юли и август голяма част от туристическия бизнес не можа да ги изпълни и да се възползва от тях, посочват от Изпълнителното бюро на БХРА. Отчитането трябва да е на годишна база, защото ако август си добре не значи че цялата година имаш добри приходи и нямаш необходимост от помощи, категорични са от БХРА.

Мярката 60/40 трябва да се удължи с поне още 2 години. Туризмът най-засегнат сектор, който от две години е работил реално два месеца, няма как бизнесът да осигури 40 на сто от средствата по мярката, след като няма дейност. Освен това от него зависи развитието и на други сектори, затова трябва мярката 60/40 за туризма да се трансформира до 80/0, за да има реален ефект от нея. И тези средства също трябва да бъдат предвидени в бюджета, подчертават от БХРА.

Хотелският и ресторантьорски бизнеси са много енергоемки и токът е голямо перо в разходите на фирмите. В тази връзка БХРА настоява да се осигурят средства в Националния плана за възстановяване и устойчивост за туризма и основно за намаляване на енергоемкостта на туристическите обекти чрез използване на програми за енергийна ефективност – за поставяне на соларни панели и използване на възобновяеми източници.

Сега е правилният момент да се предвидят в актуализацията на бюджета за 2021 г. и бюджета за 2022 г. стимули за подпомагане на туризма, които да са актуални за започващите след два месеца записвания за зимния и летния сезон. Такива стимули са обоснованите по-долу в следващите абзаци. Сред тях е подпомагането на чартърните полети с 35 евро на заета седалка, каквито трябва да се предвидят и за пристигащите гости със сухоземен транспорт като автобуси, влакове и коли. И отделно да се отдели бюджет от 5 евро за всеки пристигнал туристи за маркетинг и реклама, които да се изплащат след края на съответния летен или зимен сезон, настояват от БХРА. Трябва да се намали бюрокрацията по всички тези схеми, за да бъдат работещи и да се отразят в намалението на крайната пакетна цена, с което да допринесат за пристигането на повече туристи в България, подчертават от БХРА.

Също така трябва да е ясна цената на плажните услуги – чадъри и шезлонги, за догодина. Договарянето за следващия сезон приключи, а ние все още не ги знаем тези цени. Като от БХРА настояваме за намалявена на концесионнните такси, като тези отстъпки задължително да бъдат отразени в намаляване на цените на плажните услуги за крайните услуги и за хотелиерите. За каква държавна политика в туризма говорим, след като частните интереси на стопаните на ивиците определят политиката в сектора, питат от БХРА. Нищо не се прави и за зимния сезон, а той започва след два месеца, подчерта председателят на асоциацията Георги Щерев. За да могат зимните курорти да обявят своята крайна цена е необходимо цените на лифт картите да се определят и обявяват много по-рано – до 15 септември, а не както сега е практиката – в края на годината.

Няколко пъти БХРА поставя въпроса за програма за сезонни работници. Как правим бизнес без тези хора, питат членовете на БХРА. Как оцеляват служителите след сезона и как ние оцеляваме следващият сезон без тях, интересуват се риторично от организацията, подчертавайки че с тези искания се неглижират, а парите за сезонните работници, които са осигурени, се харчат не в интерес на бизнеса. Като не можем да го измислим сами да гледаме практика на западните страни, посочи Щерев. И даде за пример Германия, в която сезонните работници плащат всеки месец данъци, но ако през годината не достигнат доходи колкото е необлагаемият минимум в страната, им връщат обратно всички платени данъци, за да им осигурят доходи за нормално съществуване.

Също така при наемането на сезонни работници ние трябва да сме равнопоставени с държавите в ЕС, за да сме конкурентоспособни, подчертават от БХРА. Например ако в Германия чуждите сезонни работници са заети 110 дни за тях не се плащат социални осигуровки от работодателя, а ние плащаме такива на този вид персонал, което автоматично ни прави неконкурентоспособни, подчертават от БХРА.

Поради водената политика от здравните власти, които признават за висока достоверност PCR, а не както е европейската практика да са изравнени и двата теста антиген и PCR, то следва да се предвидят средства в съответните бюджети, които могат да влязат по REACT EU за безплатни PCR тестове на български и чуждестранни граждани (за входящ и изходящ туризъм). Това би помогнало за увеличаване на свободното движение на гражданите.

От БХРА са изготвили приоритети за развитието на туризма и са предоставили многократно на всички политически сили, но те не се отчита от управляващите досега, независимо кои са те, неглижират се исканията, проблемите и нуждите на бизнеса, като вместо това се използва браншът за политически игри и пр. Вместо интересите на инвеститорите в туризма се защитават ползи за странични играчи, които искат да печелят от бранша без да влагат в него. По този начин стои въпросът с националната реклама, с концесиите на плажовете и ски пистите, с цената на тока, със сезонните работници и т.н., посочи Щерев.

Затова от БХРА са категорични, че оттук нататък ще бъдат безкомпромисни в защита на интересите си, а бъдещ министър на туризма, независимо от неговата личност, ще получи подкрепа само ако се съобрази и има адекватна позиция по приоритетите, които са одобрени от браншовите организации в туризма.