Ето каква е разликата между „Делта“ и „Алфа“ варианта на коронавируса

Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова даде отговори на едни от най-важните въпроси, свързани с „Делта“ варианта на коронавируса.

Тя има над 30-годишен опит в областта на микробиологията, вирусологията, имунологията. Ето отговорите й, разпространени от Министерството на здравеопазването.

- По какво се различават „Делта“ и „Алфа“ вариантът на SARS-CoV-2?

- „Делта“ вариантът е много по-инфекциозен. Алфа вариантът заразяваше при своята поява два пъти и половина повече, отколкото изходния вариант от Ухан. Делта вариантът заразява два пъти и половина повече от Алфа варианта. Голямата разлика е в това, че става дума за мутации в повърхностния протеин, които променят способността на вируса да се свързва с антителата, образувани към предишен вариант. Хубавото е, че спрямо Алфа варианта Делта не е твърде променен и има, т. нар. кръстосан имунитет, т. е. до голяма степен преболедувалите и ваксинираните имат антитела, които, макар и не на 100%, свързват и неутрализират вируса.
- Каква е ефективността на одобрените в ЕС ваксини срещу „Делта“ варианта?
 - При една 95-96-процентна ефективност на ваксините срещу изходния вариант, срещу Делта варианта тя е 88 %, което е също твърде голям процент. Но, освен мутациите, трябва да се има предвид, че при „Делта“ варианта хората започват по-рано да заразяват. Създава се по-висок вирусен товар - 1000 пъти по-висок, т.е. у инфектирания се развива много високо число на вируса и той става заразен, още преди да са се изявили симптомите. Това всъщност е една от причините за широкото разпространение на „Делта“ варианта, за неговата висока инфекциозност.

- Какви са характерните за този вариант симптоми, по които можем да го разпознаем?

- За „Делта“ варианта е характерно това, че на заден план остана намалението или загубата на обонянието и на вкуса. Не, че този симптом напълно отсъства, но се проявява много по-рядко. При Делта варианта на преден план излязоха симптомите на възпаление в гърлото и в носа, в това число ринит, болки в гърлото, суха кашлица с температура. Има данни, че тази кашлица и симптомите на засягане на долния отдел на респираторния тракт прогресират по-бързо. От общия брой на заболелите при „Делта“ варианта се регистрира и два пъти по-висок процент на хоспитализациите спрямо Алфа варианта.

- Означава ли това, че той е по-опасен?

- Да, категорично можем да кажем, че той е по-опасен като клинично протичане и най-вече като инфекциозност и това е причина за неговото доминиращо разпространение. Навсякъде, където „стъпи“ „Делта“ вариантът, в рамките, буквално, на два месеца, той става 99% от всички щамове, които са изолирани там.
- Дали на това се дължи и нарастването на броя на хоспитализираните пациенти?
- Със сигурност се дължи на „Делта“ варианта, на неговата променена структура, на мутациите в S-протеина. Всъщност това е причината, която доведе сега до четвъртата вълна. И тук е много важно да се каже, че ако ние не успеем с ваксинации да спрем процеса на това разпространение на вируса, на предаване от човек на човек, то ние ще го оставим свободно да си мутира и винаги ще тичаме зад него, а трябва да сме пред него. Да сме подготвени така, че той да не може да срещне чувствителна популация. На практика това означава всички да сме ваксинирани или преболедували, съответно слабо възприемчиви за вируса. Така, когато сме в обкръжение на разболял се, няма да можем да приемаме вируса, да го размножаваме и да заразяваме други хора.

- А „Делта“ вариантът води ли до по-висока смъртност?

- Няма категорични данни дали има повишение на смъртността. Има разнопосочни мнения в различните публикации.

- Възрастта намалява, но не защото вирусът предпочита младите, а просто защото те останаха възприемчива група и такава с по-рисково поведение. От една страна, понеже по-леко караха при предишните вълни, останаха без идея за ваксиниране. Не бяха много засегнати, защото вирусът засягаше предимно възрастната група от населението, която беше по-уязвима. От друга страна, основната причина, която доведе до заболяване на хората в млада възраст, е рисковото им поведение, свързано с неглижиране и неспазване на въведените противоепидемични мерки.

- А как се отразява заразяването с „Делта“ варианта на децата?

 При децата има повишение. Това повишение е много сериозно, особено при възрастта между 15 и 20 г. При тази възрастова група ръстът на заболелите е много висок. Затова всъщност производителите на ваксини подадоха документи с искане за разрешение да бъдат одобрени за приложение при лица над 12 г., като всички клинични изпитвания показаха безопасност и висока ефективност при децата.

- Как да се предпазваме от „Делта“ варианта?

- Със спазване на същите противоепидемични мерки, но много по-стриктно, защото, както вече казах, този вариант се предава по-лесно. За да ограничим разпространението му, трябва да се съобразяваме с всички мерки, които се въвеждат от Министерство на здравеопазването спрямо развитието на епидемичната обстановка, като напр. да спазваме дистанция, да избягваме събиранията на закрито и т. н. Максимално трябва да ограничим възможностите и местата, където се срещат хората и могат да се заразят.

- А ваксините?

- Ваксините са основното средство за профилактика. Нямаме друга надеждна алтернатива, която да предпази хората. Те ни пазят в много висок процент и от Делта варианта - много успешно срещу заразяване, а освен това и от тежко протичане и хоспитализации. Пазят абсолютно. Няма съмнение! 95% от хоспитализираните при едно проучване са били неваксинирани.

- Вие ваксинирахте ли се и с коя от ваксините?

- Разбира се! Ваксинирах се още през януари с ваксината на Pfizer/BioNTech.