Няма да се живее дълго с ваксините, COVID-19 щял да стане сезонен вирус

Няма да живеем завинаги с ваксините, защото опитът на човечеството показва досега, че коронавирусните пандемии са продължавали максимално две години, каза пред БНР  проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология на БАН.

Тази ни порази даже за малко повече, но повечето учени прогнозират, че през следващото лято вече започва естествено самоограничаване на този вирус в световен мащаб, допълни тя.

Според нея той ще се превърне в един обикновен сезонен вирус.

В Европа всяка зима циркулират около 50 коронавируса, различни. Може би и причинителят на COVID-19 ще се присъедини към тях и вече така добре ще го познаваме, че няма да може да ни създава големи проблеми“, коментира Петрова.

Тя увери, че в страната има достатъчно ваксини, за да не се  стига до поставяне на такива с изтекъл срок на годност.

Според Петрова не може да се говори за лоши странични ефекти, а за липса на ефект въобще при поставяне на ваксина с изтекъл срок на годност.

При приложение на ваксината срещу COVID-19 и срещу грип трябва да има 2 седмици интервал, заяви тя.
Проф. Чорбанов днес представя прототипа на българската ваксина на световен конгрес по ваксинология. Като научен проект сме стигнали до разработването на прототип, уточни проф. Пенка Петрова.

За ваксина, която да може да се прилага, не можем да говорим на този етап, категорична е тя.

Проф. Петрова опроверга медийни твърдения, че започват опити върху хора. На този етап говорим за научен продукт, подчерта тя. По думите й се е създала „илюзия, че имаме флакон, който вече да се предлага на пазара“ и определи това като „недоразумение, създадено от медиите“.

Според проф. Петрова е било създадено „свръхочакване в обществото, че ще можем без финансиране да извадим на пазара ваксина“.

Проф. Пенка Петрова определи българската ваксина като „иновативна, интересна идея“.

Първият проект по ваксината - с Институт „Пастьор“, е приключил. Той е бил на стойност 70 хиляди евро. По втория
проект - с Фонд „Научни изследвания“, идват 250 хиляди лева, но средствата се поделят с партньори – Медицинския университет в София и Химическия факултет на СУ.

„За да направим експериментите с лабораторни животни в статистически достоверен план и за да продължим напред, ще трябва да търсим допълнително финансиране“, поясни Пенка Петрова.

„Нашата държава не се ангажира до момента с финансиране на доразработването за следващите фази. Ние можем просто да вървим към патентоване. Аз бих посъветвала колегите да запазят патентно идеята си, за да може българската държава да печели, ако някоя чужда фирма закупи патентна в бъдеще.“

Според проф. Петрова стоят три въпроса – доколко ваксината е ефективна, доколко е безопасна и колко изгодно е нейното производство в голям мащаб. Трябва голяма фармацевтична фирма да се ангажира с нас, за да проведем изследвания и да отговорим на тези три въпроса, допълни тя.

Нашата ваксина може да бъде готова за следващи коронавирусни инфекции, обобщи проф. Петрова.