Пандемията е сринала психиката на 83% от жените и на 35% от мъжете

83% от жените признават, че COVID-19 пандемията се е отразила негативно върху психиката им, докато при мъжете само 35% смятат така. Това сочат данните от „Headway 2023 - Индекс за психичното здраве“, проведено в ЕС и Великобритания от „Европейска къща Амброзети“  в сътрудничество с „Анджелини Фарма“.

Според изследването отпадането от училищната среда води до психични проблеми при 1 от всеки 3 деца.

20 % от работещите получават леки до средни форми на психично разстройство във всеки момент от живота си.

Проучването установява, че тежестта на домакинските задължения и грижите за децата също оказват значително влияние върху психическото благосъстояние на жените, като 44% от жените с деца под 12-годишна възраст съобщават, че се борят с домакинските задължения в сравнение само с 20% от мъжете.  

Докладът също така разкрива, че психичното заболяване, особено от лека до умерена форма, засяга до 20% от населението в трудоспособна възраст във всеки един момент от живота му, докато 70% от заетото население съобщава за леки до умерени форми на психични проблеми.

Психичните заболявания също могат да окажат значително влияние върху работоспособността на хората, ограничавайки способността им да участват на пазара на труда.

Установено е, че процентът на заетост при хора с тежки психични разстройства е едва 45-55%, а заетите получават заплата, която е с 58% по-ниска от средната.

В Европа процентът на заетост на хората, страдащи от депресия, е много хетерогенен, като процентите варират от 27% в Румъния до 68% в Германия, но епизодите на отсъствие и престой на работа са чести, и разходите за загуба на производителност на труда са високи (до 1,6% от европейския БВП).

С продължаването на пандемията продължителното излагане на здравните работници на изключително стресиращи и потенциално травматични ситуации ги прави особено уязвими към психически стрес и тревожност с дългосрочно въздействие върху здравето им. В Европа 57% от здравните специалисти съобщават за симптоми на посттравматичен стрес по време на пика на пандемията.

Последните проучвания показват, че общите разходи за психични разстройства по отношение на загуба на производителност и разходи за здравеопазване и социални грижи се очаква да достигнат 4% от БВП на ЕС.

Въпреки че психичното здраве има критично социално-икономическо въздействие, само до 5% от общите държавни здравни разходи в Европа се разпределят за психично здраве в Европа (стойности, вариращи от 3% в Полша, 3,5% в Италия, 4,2% в Испания и 5,4% в Дания), с въздействие върху наличието на инфраструктурни и човешки ресурси, посветени на психичното здраве.

Що се отнася до способността да се отговори на нуждите на психичното здраве на обществото, страните с по-високи разходи на глава от населението за увреждания, свързани с психичното здраве, отчитат по-голяма социална подкрепа. Като цяло се оказва, че страните от Северна и Централна Европа се представят по-добре от източните страни, но съществува широко разпространен недостиг на актуализирани данни и възможни изкривявания, свързани с „неправилно отчитане“ и „недостатъчно докладване“ от някои страни.

“Пандемията от COVID-19 има значителни последици върху психичното здраве на цялото население, въпреки че контекстът на психичното здраве в Европа е тревожен много преди пандемията, когато са регистрирани над 84 млн. души с психични заболявания и 165 000 смъртни случаи на година заради психично заболяване или самоубийство. Например, продължителността на живота на хората с шизофрения - 60 години за мъжете и 68 години за жените, е с 13-15 години по-ниска от останалата част от населението. Нещо повече, самоубийството е шестата най-честа причина за смърт сред населението и четвъртата най-честа причина за смърт при младите хора. В някои страни въздействието на психичните разстройства при младите хора е по-голямо от това на всички други медицински разстройства, взети заедно. Представените данни показват голяма променливост в наличността, достъпността и качеството на предоставяните услуги за психично здраве и в отзивчивостта на европейските държави към нуждите от психично здраве в училищата, на работните места и в обществото като цяло’’, казва Челсо Аранго, президент на испанската Психиатрична асоциация и консултант в „Headway 2023 -  Индекс за психичното здраве“.