В най-щастливата нация в света студентите са най-нещастни, а COVID-19 изостри проблема

Един на всеки трима финландски студенти съобщава, че страда от симптоми на тревожност и депресия, като процентът е по-висок сред момичетата. Но това не пречи на скандинавската страна да оглави класацията на най-щастливите страни в света за четвърта поредна година.

Финландско проучване на здравето и психичното благополучие на студентите от висшите учебни заведения установи тревожен процент на симптоми на тревожност и депресия. От над 6000 студенти, анкетирани в рамките на финландското Проучване за здравето и благосъстоянието на студентите (KOTT), провеждано от Службата за обществено здраве THL и Института за социално осигуряване Kela на всеки четири години, всеки трети има психични проблеми, като делът на момичетата достига 40%, съобщава вестник "Hufvudstadsbladet".

Проучването установява още, че вероятността студентките да развият хранително разстройство е три пъти по-голяма, отколкото при техните колеги момчета.

Ръководителят на отдела за развитие на THL Суви Парика обяснява това с повишеното учебно натоварване в ерата на коронавируса, но все пак подчертава, че психическото натоварване и симптомите на тревожност и депресия са се увеличили още преди пандемията. Според нея последиците от пандемията от COVID-19 може само да са изострили тези проблеми.

Повишеното натоварване може да се дължи на предизвикателствата, произтичащи от дистанционното обучение, което води също до изолация и самота.

Проучването е проведено по време на третата вълна на пандемията от коронвирус, през пролетта на 2021 г., когато много ученици и студенти до голяма степен са били затворени в домовете си. Това означава, че голяма част от ученето се е извършвало самостоятелно и възможностите за поддържане на социални мрежи са били значително ограничени, а социалните дейности, които обикновено се разглеждат като част от студентския живот, са били или забранени, или ограничени.

Освен това според Парика е малко вероятно ситуацията да се промени драматично в скоро време. Въпреки факта, че през есенния семестър студентите поне отчасти са се върнали в кампусите, през ноември финландската Служба за студентско здраве съобщи, че търсенето на услуги за психично здраве тази есен е надхвърлило общите годишни нива в миналото.

Според Парика е ясно, че само студентското здравеопазване и услугите за психично здраве няма да решат проблемите на младите хора. Затова ситуацията трябва да се решава чрез междусекторно сътрудничество, а висшите учебни заведения трябва активно да търсят студенти с проблеми в рамките на училищната мрежа за сигурност.

Има обаче и обнадеждаващи моменти. Например проучването установява, че тревожността и депресията са по-рядко срещани сред студентите, които редовно тренират.

"Добрият сън и здравословното хранене помагат на студентите да се чувстват добре и да се възстановяват, в допълнение към поддържането на социални кръгове", заключава Парика.

По данни на Европейския съвет, около 1/4 от финландците страдат от психологически симптоми с неблагоприятни последици в определен момент от живота си. Смята се, че 7% от всички възрастни финландци страдат от депресивни, тревожни и свързани с алкохола разстройства.

Но все пак това не пречи на скандинавската страна, известна със суровите си студове и дългите тъмни зими, да оглави класацията на най-щастливите страни в света четири поредни години.