На ръба на смъртта, в затвора, изчезнали: Какво е да отразяваш COVID в Китай?

Чен Кун живее в Индонезия със съпругата и дъщеря си, когато научива от шефа на брат си Мей, че е бил "отведен за разследване" от китайската полиция.

Още тогава той усеща, че това е свързано с уебсайта на брат му - проект за граждански новини, наречен Terminus 2049. От 2018 г. Мей, неговият колега Кай Уей и партньорът на Кай, с фамилия Танг – архивират статии за проблеми, включително #MeToo и правата на мигрантите, които по-късно да публикуват повторно след като са изтрити от строго наблюдаваните и цензурирани онлайн платформи на Китай. Април 2020 г. и през последните няколко месеца Terminus 2049 беше насочена към истории за избухването на COVID-19 и реакцията на правителството.

В интервю за The Guardian от дома си във Франция Чен си спомня, че е предупредил своя срамежлив, но страстен по-малък брат, че създаването на такъв уебсайт не е добра идея. Но тогава, според него най-лошият сценарий е, че Мей ще бъде "поканена да пие чай" - евфемизъм за разпит от службите за сигурност, но не е арестуван.

Вместо това Мей и Кай прекараха почти 16 месеца в ареста. Танг е освободен през май, когато другите двама бяха осъдени на процес, който според Чен е продължил едва 100 минути. Мей и Кай са осъдени на 15 месеца затвор и освободени през август. Мей потенциално все още е под наблюдение.

Групата е в нарастващ списък с журналисти, които са били арестувани и задържани от китайските власти, често без съд, в репресия, която изглежда ескалира по време на пандемията.

През декември доклад на "Репортери без граници" (RSF) описва влошаващ се "кошмар" за журналистите под управлението на Си Дзинпин, като за 128 се знае, че са били зад решетките или са изчезнали. Повече от 70 са уйгурски журналисти, а най-малко 10 души са арестувани за репортажи, свързани с епидемията от COVID-19 и локдауна в Ухан.

Чен казва, че това е знак за това колко чувствителни са и остават китайските власти относно пандемията и нейния произход.

"Сигурен съм, че причината, поради която брат ми беше арестуван, е заради COVID", категоричен е Чен. "Преди ареста му… те нямаха никакви проблеми."

"Война срещу независимата журналистика"

Мей е официално арестуван за "започване на кавги и предизвикване на проблеми" - неясно и повсеместно обвинение, често отправяно срещу дисиденти, активисти и журналисти, които са изпращани в жилищно наблюдение на определено място (RSDL) – все по-използваната форма на тайно и самотно задържане в Китай, където обвиняемият може да бъде задържан до шест месеца и разпитван без обвинение или достъп до адвокати или семейство.

Правозащитната група Safeguard Defenders изчислява, че между 45 000 и 55 000 души са били изпратени в RSDL, включително около 15 000 през 2020 г. Сред тях са Мей, австралийският водещ на CGTN Ченг Лей, журналистката София Хуанг Сюецин и активистът Уан Джианб.

Мей и колегите му от Terminus 2049 са освободени през август, а сега той живее у дома в Китай. Чен все още се застъпва за тези, които са задържани, особено Хуаг, и казва, че нито брат му, нито родителите им са запознати с неговата кампания.

Освен че съобщава за движението #MeToo и протестите в Хонконг – последните, за които тя беше задържана за три месеца през 2019 г. – Хуанг също интервюира Чен и пише за Мей.

"Тя винаги се опитваше да запише историите и преживяванията на много хора като брат ми за защитниците", казва Чен.

Независимият разследваща журналистка не е виждана, откакто тя и Уанг са арестувани през септември в навечерието на планираното й заминаване да учи в Европа. През октомври на родителите й беше казано, че е била официално арестувана за "подриване на държавната власт".

Също така обект на кампании за правата на човека е Джан Джан, бивш адвокат, превърнал се в граждански репортер, която миналата Коледа беше осъдена на четири години затвор заради 122 видеоклипа, които публикува онлайн и интервюта, които даде пред чуждестранна преса през 14-седмици в Ухан. Тя е в продължителна гладна стачка, която никой от приятелите й или семейството й не могат да  убедят да спре. Джан е близо до смъртта, казва семейството й.

Докато наблюдатели на правата на човека, правни групи и медийни организации твърдят, че тя никога не е трябвало да бъде осъдена на първо място, международна кампания спешно призовава за освобождаването й при всякакви възможни основания, за да спаси живота й.

Фън Бин, който като Джан излъчва репортажи в YouTube от Ухан, не е виждан от ареста си през февруари 2020 г., а Ли Зеху, който излъчва полицейското преследване, което доведе до ареста му приблизително по същото време, беше задържан за два месеца. Чен Киуши, бивш адвокат по правата на човека, превърнал се в граждански журналист, предава ситуацията от болниците в Ухан, интервюирайки семейства, изчезна по същото време и не се появи отново до септември.

През февруари 2020 г. Ченг Лей, водеща на китайската държавна телевизия CGTN, публикува във Facebook, че тя и нейният приятел Хейз Фан, асистент по новините на Bloomberg, неуспешно са лобирали за информация от Ухан. През август Ченг беше задържана и по-късно обвинена в "незаконно предоставяне на държавни тайни в чужбина". Фан беше задържан през декември. И двамата остават в ареста повече от година по-късно.

Седрик Алвиари, директор на бюрото за Източна Азия на RSF, каза, че 128-те задържани журналисти и защитници на свободата на печата са най-големият брой от пет години. Той включва 71 уйгурски журналисти и най-малко 10, които са изправени пред предстояща смърт, ако не бъдат незабавно освободени, според RSF.

Алвиари каза, че репресиите се ръководят от Си, който "обяви война на независимата журналистика" след затягане на контрола върху традиционните медии.

"Всичко, което той и ККП са правили през последните осем години… е да потискат независимите гласове", казва той. "Китайците, като всеки човек на земята, жадуват за информация за това, което се случва около тях."