Кабинетът посочи кога ни чакат ограничения - зависи от заетите интензивни легла

Ключови решения взе правителството по време на днешното онлайн заседание. Кабинетът заседава неприсъствено заради наложената изолация на министър-председателя Кирил Петков и началника на кабинета му Лена Бориславова.

На оперативно заседание министрите обсъдиха Национален оперативен план за справяне с COVID – 19. Основен критерий в него за първи път ще бъде процентът заети интензивни легла в болничните заведения. Именно от този процент ще зависи какви ограничителни мерки ще бъдат въвеждани.

Мерките ще се взимат на регионално, а не на национално ниво, според степента на разпространение на вируса и стандартните практики за пренасочване на ковид пациенти.

Математическият модел, по който ще работи планът, ще дава възможност за петдневно предизвестие преди да бъдат налагани ограничителни мерки, като всеки гражданин ще може ежедневно да проследява процента на свободни легла в интензивните отделения.

Целта на новия план е държавата да има максимално бърз и адекватен отговор на предизвикателствата, наложени от пандемията. Премиерът се ангажира да бъдат положени всички усилия и наличен ресурс, за да не се стига до затваряне на икономиката и до ново въвеждане на дистанционно обучение.

В рамките на правителственото заседание бяха одобрени също законодателни промени в Закона за българското гражданство, които предвиждат да отпадне получаването на българско гражданство от чужденци срещу инвестиции. До промените се стигна след обстоен анализ, според който тази политика е неефективна и не води до реални инвестиции в българската икономика и до откриването на работни места. При взимането на правителственото решение е отчетено изразеното от Европейската комисия безпокойство от продължаващата в България законова възможност за придобиване на българско гражданство по натурализация в замяна на предварително определени плащания.

На днешното заседание Министерският съвет увеличи двойно субсидираните от държавата места за прием на студенти от Република Северна Македония в български висши училища. Местата нарастват от 150 на до 300, като до петима студенти ще могат да продължат да учат докторантура в редовна форма на обучение.

Промените целят разширяване и укрепване на образованието като приоритетно направление на българската политика по отношение на Република Северна Македония и на българите, живеещи там.

Студенти от българските диаспори, които не притежават документ за българско гражданство, също ще могат да кандидатстват в българските университети. Те се освобождават от такси за кандидатстване и за обучението си, ако са граждани на някоя от следните държави: Албания, Казахстан, Косово, Република Молдова, Република Северна Македония, Сърбия и Украйна.