Три сценария за развитие на COVID-19 до 2027 г.

Експертите по обществено здраве предполагат, че глобалната пандемия ще продължи поне още пет години, но как ще се развие тази продължаваща криза, зависи в крайна сметка от нас.

В нов доклад на Международния научен съвет (МНС, ISC) - международна организация със седалище Париж, чиято цел е да обедини научните организации по света - са изложени три сценария, които биха могли да се случат до 2027 г. Докладът е изготвен от група от 20 експерти в областта на общественото здраве, вирусологията, икономиката, поведенческите науки, етиката и социологията.

Въпреки че коментарът им не е опит за предсказване на бъдещето, докладът помага да се стеснят и илюстрират някои от възможните действия, които светът може да предприеме, за да сведе до минимум въздействието на пандемията занапред, пише „Сайънс Алерт“.

През следващите години подобряването на разработването и разпространението на ваксини би могло да помогне на вируса SARS-CoV-2 да достигне ниски ендемични нива, като в повечето страни предаването на вируса е само ограничено и контролирано, предаде БГНЕС.

Първи сценарий

Ако процентът на хората, напълно ваксинирани срещу COVID-19, се увеличи от приблизително 61% от всички възрастни до над 80% в световен мащаб, може да се спаси животът на много хора и да се намали рискът от появата на нови варианти. На свой ред това би могло да доведе до ползи за психичното здраве, икономиката и устойчивото развитие.

Дори и при този оптимистичен сценарий коронавирусът няма да изчезне, но разпространението му ще стане много по-управляемо.

По всяка вероятност обаче не сме се насочили натам. В доклада на МНС се твърди, че досега правителствата са удължавали пандемията, като са се фокусирали върху национални стратегии вместо върху международно сътрудничество.

Сценарий две

Липсата на действия от наша страна досега вместо това предполага по-вероятен резултат - нивото на ваксинация в световен мащаб да е под 70%. Ако то не се повиши, новият коронавирус може да се превърне в ендемичен със сезонни вълни, които ще претоварят болниците в много държави и ще изискват "актуализирани ваксини и използване на антивирусни фармацевтични продукти".

До 2027 г., според доклада, най-вероятният сценарий е "изостряне на неравенствата в световен мащаб". Целите за устойчиво развитие на ООН ще бъдат отложени с едно десетилетие.

"Основните изводи обаче са много ясни. Дори острата фаза на пандемията да е към своя край в страните с високи нива на ваксинация, рисковете ще останат високи, докато много хора по света нямат достъп до ефективна ваксина", се казва в заключението на доклада. "Възможно е да се появят нови варианти, поради което бдителността и непрекъснатото разработване на ваксини и терапевтични средства остават от съществено значение. Няма област на политиката, която да не е засегната, и правителствата трябва да признаят, че безбройните последици от пандемията няма да бъдат преодолени бързо. Те не трябва да се преструват, че кризата е приключила само защото смъртността е намаляла. За много граждани предстоят дълги години на трудности и предизвикателства."

Уязвимите хора, като жените, децата и възрастните хора, ще бъдат най-силно засегнати. Междувременно държавите с ниски доходи ще се сблъскат с бъдещ срив на здравната система и нарастваща продоволствена несигурност.

Трети сценарий

Ако национализмът и популизмът продължат да се засилват, авторите на доклада се опасяват, че доверието между правителствата и между държавите и техните граждани ще продължи да се влошава, което ще намали потреблението на ваксини.

Те наричат този сценарий "пропуснато възстановяване". С нарастването на геополитическото напрежение протекционистките политики могат сериозно да попречат на глобалното сътрудничество. Точно обратното на това, което е необходимо за справяне с международна криза.

При този най-лош сценарий по-малко от 60% от световното население ще бъде напълно ваксинирано срещу COVID-19, а страните с ниски доходи все още ще имат ограничен достъп до първоначалните дози и антивирусните лекарства.

Експертите твърдят, че за да се избегне разиграването на подобна мрачна реалност, правителствата трябва да си сътрудничат и да инвестират в системите за здравеопазване, да интегрират системите за научно консултиране и да се справят със задълбочаващото се неравенство в образованието и богатството.

Докладът на МНС призовава правителствата да устоят на изкушението да намалят целите в областта на климата в името на краткосрочна печалба.

Възможно е засилването на климатичните промени и разрушаването на околната среда само да направят бъдещите пандемии по-вероятни в дългосрочен план. А никой не иска да преживее това отново.

"Пандемията от COVID-19 показа стойността на международното научно сътрудничество, дори в условията на каскадни екологични рискове и геополитическо напрежение", казва Мами Мизутори, генерален секретар на ООН за намаляване на риска от бедствия. "Трябва да подновим усилията си за изграждане на многостранна система, която да се справя с неравенствата и същевременно да ни подготвя за следващата криза. Независимо дали става въпрос за друга пандемия, изменение на климата или конфликт, имаме възможност да се поучим от последните две години. Ако не го направим, целите за устойчиво развитие ще се изплъзнат от полезрението ни."