Локдаунът разкри сложните начини, по които реагираме на самотата

В резултат на пандемията COVID-19 в много страни беше обявен локдаун, тъй като правителствата се опитваха да ограничат предаването на инфекцията. Ново проучване използва тези заключвания, за да разгледа начина, по който преживяваме изолацията и чувството за самота.

Ясно е, че всеки от нас преживява по различен начин самотата. За някои хора това може да бъде вредно за психическото и физическото им здраве, а за други - възможност да разполагат със собствено пространство и лично време.

Проучването обхваща 70 участници на възраст между 17 и 73 години и подчертава необходимостта от разглеждане на самотата сред поколенията. С други думи, не само възрастните хора са застрашени от вредата, която може да причини самотата.

"Локдаунът беше изключително събитие и предостави очарователна възможност да се проучи как хората от всички възрасти преживяват самотата", казва психологът Роуена Лиъри от университета в Йорк, Великобритания, цитиран от БГНЕС.

Доброволците, участвали в изследването, отговарят на серия от отворени въпроси за блокирането и реакциите им към него и използването на социалните медии. Въпреки че не са били помолени да пишат конкретно за това, че са сами, темата често се появявала.

Освен това участниците бяха помолени да посочат колко често са се чувствали самотни по време на блокирането: никога, рядко, понякога (най-често срещаният отговор) или често. След това изследователите анализирали и кодирали различните отговори, като идентифицирали три основни вида самота.

Те са социална самота (липса на контакт с приятели и семейство), емоционална самота (липса на близки връзки, като например романтични партньорства) и екзистенциална самота (чувство за пълна отделеност от другите хора).

В разказите се споменавала липсата на физически контакт, например прегръдки, и необходимостта да се отменят социални събития. В разделите за "най-важните моменти" обаче се споменават и ползите от самотата, включително доближаването до природата и липсата на необходимост да се угажда на други хора.

Екзистенциалната самота често е предизвикана от размисъл за смъртта, което вероятно обяснява защо много хора са я изпитали по време на пандемията, казва Лиъри.

"Това е интересен вид самота, защото няма очевиден начин - като например предоставяне на възможности за общуване - да се помогне на хората, които я изпитват."

Някои данни сочат, че самотата засяга благосъстоянието на 3 от 10 души, а в Обединеното кралство дори има министър на самотата, който се занимава с проблема. Освен че вреди на психичното здраве, самотата се свързва и с по-лошо сърдечносъдово здраве и влошен имунитет.

За да се помогне на хората, които изпитват проблеми, свързани със самотата, учените трябва да я разберат по-добре. Самотата е сложна емоция и хората трудно могат да си я признаят.

Изследователите предполагат, че по-нататъшни проучвания на хора, които се наслаждават на самотата, биха могли да дадат насоки за това как другите биха могли да бъдат защитени от негативното въздействие на самотата - може би чрез сравнително прости и ясни стратегии за справяне.

"COVID ни показа в голям мащаб, че не винаги е възможно хората да бъдат с други хора", казва психологът Катрин Асбъри от Университета в Йорк.

"Изглежда важно да определим стратегиите за справяне със самотата - може би дори понякога да се възползваме от нея - и да помислим как можем да помогнем на различните хора да научат и използват такива стратегии."