„Галъп“ за Избори 2021: ГЕРБ с 8% пред БСП, 7 партии с шанс за новото НС

Седем партии влизат в новия парламент, ако изборите бяха днес - това показва проучване на „Галъп интернешънъл“, проведено по поръчка на БНР в периода 24-31 март сред 1013 пълнолетни българи, лице в лице.

На базата на резултатите могат да се очакват гласоподаватели в широк диапазон около интервала между 2,6 и 2,9 милиона души.

Декларативната активност на база реално пребиваващи в страната гласоподаватели е 50%, но според официалните списъци тя се очаква да е чувствително по-ниска - например, в диапазон по-близък до 40%.

Прогнозите за активност обаче са изключително трудни и не са изключени сериозни колебания извън тези граници. Минимален дял от гласувалите се очаква да отбележат „Не подкрепям никого“.

Гласовете, подадени за партии, коалиции и кандидати, ако изборите бяха днес, показват следната картина в последните дни на кампанията.

За ГЕРБ и СДС биха гласували 28,2%, за БСП - 20,8%. Това са първите две формации.

За „Има такъв народ“ се очакват 12,9%, а за ДПС – 12,7%. На този етап е практически невъзможно да се определи коя от двете партии ще завърши на третото място – всичко зависи от различните типове мобилизация при двете партии.

„Демократична България“ с 6,1%, формацията „Изправи се! Мутри, вън!“ с 5,2% и ВМРО с 4,4% са близо помежду си, а не са и далеч от потенциалния ръб. Изгледите на тези формации зависят изцяло от последните дни и даже последните часове, както и от величината на бариерата и степента на „твърдост“ не електоратите.

Това се седемте формации, които биха били в парламента, ако изборите са сега.

Последните дни и часове обаче могат да нанесат промени. Например, коалицията Воля-НФСБ е с 3% и ще се надява на евентуално по-ниска бариера и предвидим вот.

С 1,6% е „Възраждане“, с 1,4% – АБВ, с 1,3% е формацията на Цветан Цветанов, с 0,6% е „Атака“ и т.н. За други партии вероятно ще гласуват 1,8%.

Изследването, проведено за Българското национално радио в периода 24-31 март, е сред 1013 пълнолетни българи и показва структурата на електоралните нагласи.

Големият въпрос е каква обществена поръчка ще даде българският народ на своя политически елит, заяви пред БНР изпълнителният директор на „Галъп“ Първан Симеонов.

„Дали поръчка за предвидимост или поръчка за промяна, дали поръчка после да се състави някакво правителство, криво-ляво, или поръчка да се ходи на нови избори,“ каза той.

Следизборната кампания ще е по-интересна от предизборната, прогнозира Симеонов. Той не изключва напрежение в самия изборен ден, включително протести, заради изнервената обстановка.

Кампанията ни се струва вяла, защото не можем да я отличим от общия изборен фон, в който живеем от лятото насам, смята Първан Симеонов.  

Не ми се вярва тези избори да са грандиозно по-различни на тема честност от всякакви други избори, подчерта той.

„Национални избори по този начин трудно се крадат и обръщат. На местни избори е друго, защото там по-малки масиви гласове могат да повлияят,“ каза Симеонов.

„Коронавирусът направи така, че в началото на кампанията имаше дори по-бодри очаквания за активност. Сега изборите попадат в най-високите точки или в платото, както говорят от Щаба, на случаите. Няма как да преценим точно каква ще е активността. Тя може да варира в много нестабилни параметри, много стабилно да варира“, коментира социологът.

Проучването на „Галъп интернешънъл“ е по поръчка на БНР, проведено е в периода 24-31 март сред 1013 пълнолетни българи, лице в лице.