Най-вероятният сценарий: Правителство на малцинството

Съставянето на редовно правителство е неизбежно. Какъв ще бъде неговият хоризонт е друг разговор, смята  социологът Кънчо Стойчев.

„Струва ми се, че няма да се мине през излъчване на коалиция, а ще се върви към по-скоро правителство на малцинството, подкрепено в парламента. Ще имаме изпълнителна власт, която ще бъде под постоянен, много силен парламентарен контрол. Ще имаме възстановена роля на българския парламент“, коментира той пред БНР.

Такъв кабинет ще тръгне с някакви приоритети, но не би могъл да се нагърби с целия комплексен товар на българското общество, поясни Стойчев.

Твърде вероятно е служебният кабинет на президента Радев да се окаже прототип, прогнозира Стойчев.

„Най-вероятно така ще изглежда едно ново правителство – доста по-експертно, доста по-пъстро, доста по-технократско“, смята той.

Сред картите на политическата маса нови избори съществуват, отбеляза още социологът.

„Едно бързо потретване на изборите обаче ще удари сериозно партиите на промяната“, смята той.

По думите му ГЕРБ не е залязваща формация, но ще престане да бъде онази партия, която назначава и уволнява всичко, „поради наличието на парламент, който е гумен печат“.

Запитан дали ИТН не е тръгнала по същия път на партия хегемон, Стойчев посочи, че ще бъдем свидетели на много грешки и лъкатушения, защото става дума за съвсем млада формация от граждански тип.

„Излизаме от един много дълъг период, повече от десетилетие, през който беше направена подмяна на думата „управление“ с думата „властване“, коментира Стойчев.

Според Стойчев българите демонстрират зрелищен тип участие в политиката и трябва да се откажем от подобен тип участие, като гласуваме по-ефективно.

"Гласуването беше нормално. В страната нямаше напрежение, заяви още социологът за парламентарния вот вчера. По думите му решително е бил ограничен купеният вот и въпреки че той продължава да съществува под уродлива форма – дали няма да бъдеш уволнен, постепенно ще тръгне да изчезва", каза той.

Кънчо Стойчев открои няколко основни причини за ниската избирателна активност. На първо място той посочи сериозното ограничаване на стимулирания вот -  около 200 хиляди не са отишли да гласуват, защото не им е било платено. На летния сезон пък се дължи отливът на други 200 000 гласоподаватели. Третата причина – не са гласували и онези, които са преценили, че нещата вече са решени на 4 април и страната е тръгнала по пътя на промяната.

Стойчев отбеляза като слабост в организацията на отминалите избори това, че не са били изчистени избирателните списъци. Той допълни, че на фона на реалния брой хора с право на глас в страната, делът на гласувалите вчера е около 50%.