ГЕРБ - първа сила, люта битка за второто място между ПП, ИТН и БСП

Оспорвана битка за второто място в парламента след изборите на 14 ноември, показват проучване на „Екзакта Рисърч Груп“, проведено със собствени средства в периода 6-12 октомври сред 1025 души.

Лидери са ГЕРБ с 23,5% подкрепа.

За второто място се борят три партии – „Продължаваме промяната“ (ПП)  с 15,5%, „Има такъв народ“ (ИТН) с 15,2% и БСП с 15%.

Под прага, според проучването, остават „Изправи се БГ! Ние идваме“, ВМРО и „Възраждане“.

Около 1/4 от гласувалите за ИТН на парламентарните избори на 11 юли сега заявяват, че ще подкрепят ПП.

Възможно е ИБГНИ да изгуби до 20% от избирателите си от юли, които да се преориентират към ПП, коментират социолозите.

До момента ПП привлича не повече от 15% бивши избиратели на ДБ от юли т.г. ПП не успява да привлече значим дял гласове от избирателите на БСП. Не повече от 5% от гласувалите за БСП през юли биха се преориентирали към ПП през ноември, посочват още от социологическата агенция.

Според тях от данните е видно, че партията на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев привлича най-много гласове на избиратели, които не са гласували през юли.

Всеки пети българин твърди, че се е разочаровал от партията, за която е гласувал на 11 юли. Най-много разочаровани има сред хората на възраст между 40 и 50 години и сред живеещите в големите градове. 1/5 от разочарованите от партията, за която са гласували на 11 юли, посочват, че няма да гласуват на 14 ноември.
Повечето от разочарованите обаче възнамеряват да гласуват и то за друга партия, различна от избраната през юли. 57% от избирателите на ПП са хора, разочаровани от партиите, за които са гласували на 11 юли, а останалите им избиратели не се самоопределят като разочаровани, уточняват от „Екзакта Рисърч Груп“.

81% от интервюираните твърдят, че са силно притеснени от ръста на цените на стоки от първа необходимост. Този дял сред столичани е още по-висок - цели 87%. 78% изпитват притеснения от ръста на цените на енергоносителите-горива, електрическа енергия и газ.

44% се боят за здравето си предвид ръста на COVID у нас. 38% се страхуват от затваряне на бизнеси заради пандемията и се боят от рязко свиване на доходите си.

Според проучването 52% от българите заявяват твърдото си намерение да гласуват на предстоящите президентски избори. Деклариращите намерение да гласуват на парламентарния вот са малко по-нисък дял – около 49%. Желаещите да гласуват на президентските избори, които се колебаят кого да изберат, са 13,6%, а желаещите да гласуват на парламентарните избори, които се колебаят коя формация да подкрепят, са 12%.
Проучването регистрира над средната мобилизация за гласуване на президентските избори сред мъже, високообразовани хора, както и жители на областните градове.

По 90% от избирателите на ГЕРБ, на БСП и на „Изправи се БГ! Ние идваме“ са твърдо решени да гласуват за президент. По 80% от избирателите на „Има такъв народ“ и на „Продължаваме промяната“ и 2/3 от избирателите на „Демократична България“ също декларират категорични намерения да гласуват за президент.

Сред заявилите категорично намерение да гласуват на предстоящите парламентарни избори по-често има хора на възраст над 30 години, висшисти, жители на областните градове и на селата.

13,4% от българите се притесняват от това дали ще се справят с електронното гласуване, а всеки пети се страхува да не се зарази с COVID, ако отиде да гласува.

Опасения, свързани с електронното гласуване, имат по-често хора на възраст над 60 години (27% от тях) и нискообразовани жители на малките градове и села. По 1/3 от избирателите на БСП и на ДПС се притесняват от електронното гласуване. Страхове от заразяване с COVID-19 при гласуване пък изпитват предимно възрастни хора, жени и нискообразовани респонденти.

*******
Изследването на "Екзакта Рисърч Груп" е проведено със собствени средства в периода 6-12 октомври сред 1025 пълнолетни българи в 70 населени места от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю.