Кой срина доверието в избирателната система и кой е виновен за това?

Остър спор в пленарната зала предизвика предложението на „Възраждане“ да се създаде временна анкетна комисия за проведеното машинно гласуване на изборите на 14 ноември заради съмнения за достоверността на данните от машините и установените проблеми при гласуването.

В крайна сметка комисията не беше създадена, но споровете около нея продължиха три часа.

Нейната задача трябваше да провери има ли проведена независима оценка от експерти за работата на машините за гласуване относно изборите, издаването на разписки и записването на резултатите, както и има ли разминаване в показаните резултати от записа в машините за гласуване и разписките в урните за гласуване, като комисията проведе два произволни избрани многомандатни райони и протоколите от гласуването там.

Според предложението на „Възраждане“ комисията трябваше да изиска от ЦИК информация относно сигналите за нарушения и да установи какви повреди и проблеми е имало с машините на вота, имало ли е случаи на избиратели, които са гласували погрешно и са искали да повторят гласуването си и първият вот да бъде обявен за недействителен.

По време на дебатите в пленарна зала се чуха обвинения между депутати за това кой е виновен за състоянието на демокрацията у нас и ниското доверие в избирателната система.

Радомир Чолаков от ГЕРБ припомни, че промените в Изборния кодекс бяха приети от партиите на промяната в предишния парламент.

„Вие разрушихте доверието в изборния процес и заради това имаше толкова ниска избирателна активност на 14 ноември“, упрекна той.

Антоанета Цонева от ДБ коментира, че в основата на всичко стои ЦИК, която е формирана на партийни квоти.

Според нея проверка само в два избирателни района няма да покаже обективно картината, а решението е реформа в изборната администрация.

„Онова, което трябва да бъде направено, е не да преброим изборния резултат в два избирателни района, което по никакъв начин не може да бъде решение на този проблем, а трябва да започнем сериозен, съществен разговор за реформирането на изборната администрация и осигуряването на нейната независимост и освобождаване от 30-годишния партийно-квотен принцип“, каза тя.

„Да, стотици са секциите, но комисията ще свие обема на данните, които трябва да провери до разумни, но това е важна комисия, защото властта и на парламента, и на Министерския съвет произтичат от резултатите, получени от този машинен, екзотичен начин“, отвърна Петър Петров от “Възраждане”.

Георги Ганев от ДБ настоя, че произволното избиране на два районна няма да е представително, те трябва да бъдат подбрани така, че да гарантират представителност за цялата страна.

Според Крум Зарков от БСП машинното гласуване реши много проблеми на българския изборен процес.

„Много хора, чийто глас, щеше да бъде отчетен като невалиден или за друг, сега могат да са сигурни, че е отишъл за този, за когото са натиснали копчето. Затова ще помагаме, ако тази комисия се създаде, защото сме сигурни, че машинното гласуване решава проблемите“, каза той.