Ще има ли скоро прозрачност в здравния сектор?

От следващата година поетапно, в отделни университетски болници в страната, ще отпадат клиничните пътеки. На тяхно място ще бъдат въведени така наречените диагностично-свързани групи (ДСГ), чрез които ще се определя колко да се плаща за всеки отделен пациент. Това ще бъде първата стъпка към промяната на модела на финансиране на болничната помощ в България, обяви преди дни министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов.

Investor.bg потърси различни гледни точки по тази гореща тема в здравния сектор в момента.

Предложението

Промяната, която лансира Министерството на здравеопазването, има за цел да се разпределят по-справедливо парите за болнично лечение и да се осъществява по-строг контрол при разходването им. Пътят за това е замяната на сегашните клинични пътеки.

Според здравните експерти диагностично-свързани групи са най-удачният метод за финансиране на болниците, тъй като заплащането на разходите за лечение се обвързват с пола, възрастта, тежестта на състоянието на пациентите и придружаващите ги заболявания. Желаният ефект от реформата е лечебните заведения, които лекуват по-тежки случаи, да получават повече средства. Експертното мнение сочи, че ДСГ системата ще създаде условия за лечение на пациента, а не на отделно негово заболяване.

По думите на министър Константинов след въвеждане на новите правила лекарите ще пишат реалните диагнози на пациентите и ще могат да се следят разходите, които се правят, тоест ще се ограничат до минимум възможностите за източване на здравната каса.

Болниците ще получават пари за реално извършени манипулации, а не по определените в клиничните пътеки дейности, както е в момента. Сега основен минус на клиничните пътеки е, че не отчитат наличието на съпътстващи заболявания и пациентите трябва да бъдат хоспитализирани по няколко пъти. Това е най-разпространеният начин за източване на публичните средства за здраве.

Идеята на здравния министър е няколко университетски болници догодина пилотно да работят по новия модел и така промяната в сектора да става плавно. Според МЗ новият модел на ДСГ ще наложи по-строга финансова дисциплина и източването на системата ще стане по-трудно.

Въвеждането на ДСГ е записано в предизборната програма на ГЕРБ. Но работата с новата система изисква държавата трябва да купи ноу-хау и да обучи специалисти, които да работят с него. МЗ вече обяви възможност за купуване на австралийско ноу-хау, но засега Националната здравно-осигурителна каса отказва да го финансира.

НЗОК за новата система

Относно идеята за преминаване към диагностично свързаните групи управителят на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) д-р Нели Нешева коментира за Investor.bg:

„Участвала съм в писането на програмата на ГЕРБ и всички знаят, че там съществува и вариант за диагностично свързваните групи. Няма как да бойкотирам нещо, което е било идея отначало, още преди три години“.
Мнението на Нешева е, че клиничната пътека трябва да бъде само алгоритъм за работа, а не инструмент за заплащане. „Процесите са бавни. Трябва да има промяна в законите. Трябва да се знае по какъв начин ще се осъществява контрол”, допълни управителят на НЗОК.

Позицията на лекарите

Българският лекарски съюз (БЛС) е инициатор на въвеждането на диагностично свързваните групи в България. Няма как да не сме „за” тази идея, каза председателят на съюза д-р Цветан Райчинов. По негово мнение обаче това не може да стане толкова бързо.

Идеята за въвеждането на диагностично-свързаните групи всъщност се коментира от десетина години и от няколко различни правителства. Но тъй като изисква голям финансов ресурс, а и гарантира много по-сериозна прозрачност в сектора, досега нямаше политическа воля да се случи. Засега управляващите дават заявка за частична промяна в тази посока.

Още икономически новини и анализи