2011 – най-лошата за българите от 97 г. насам

Българските граждани изпращат отминаващата 2011 г.  с нарастващ икономически песимизъм и тревога  за близкото бъдеще.

Това показва проучване на „Алфа Рисърч“, проведено сред 1050 души в периода 9-14 декември.

В очакванията за 2012 доминира страхът от задълбочаване на кризата, повишаване на инфлацията и безработицата, от по-нататъшно свиване на доходите.

Въпреки несигурността, неблагоприятната икономическа ситуация и недоверието към започналите реформи, правителството и политическа партия ГЕРБ запазват степента на подкрепа, с която се ползваха преди изборите, а министър-председателят леко повишава своя рейтинг.

2011 г. е оценена като най-лошата за българите от 1997 г. насам. Едва 10 на сто, колкото и през 2009, я оценяват като по-добра от предишната. Повишава се обаче делът на хората, за които тя е била по-лоша (51%).

Ако през по-успешните финансови периоди 2004-2008 една четвърт са смятали, че България върви в правилна посока, а веднага сред парламентарните избори през 2009 този дял се е покачил почти до 30%, днес едва 14% са на мнение, че страната върви към по-добро.

От септември до декември отношението към правителството се запазва практически без промяна  - 21% положителни оценки, 41% - неутрални, 38% - отрицателни.

Успехът на ГЕРБ на местните и президентски избори възстановява доверието в министър-председателя Бойко Борисов, който постига най-високия си рейтинг за последните десет месеца -  38% доверие, при 30% - недоверие и 32% - неутрално отношение, посочват от агенцията.

Започналите след изборите реформи в пенсионната сфера и железопътния сектор, приемането на бюджета и надигналите се протести намират ясно отражение в подкрепата за отделните министри от кабинета.

Най-голям спад е налице при вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков, който прекъсва позитивния тренд в рейтинга си, постигнат в летните месеци.

Втори по неодобрение е социалният министър Тотю Младенов с пореден спад в личния си рейтинг. В дъното на класацията продължава да бъде и здравният министър Стефан Константинов, а неговият ресор се определя като един от най-неуспешните през изминалата година.

Проблемите в земеделския сектор водят до спад в рейтинга на Мирослав Найденов с 8 на сто. Значително по-лек е спадът при министър Ивайло Московски независимо от стачките и протестите в БДЖ.

Мнозинството от българите (63% ) са настроени по принцип критично към бързите и радикални промени. Само 24% подкрепят идеята, че по-бързото провеждане на пенсионната реформа сега ще намали проблемите в осигуряването през следващите години.

71% обаче смятат, че тя няма да реши съществените проблеми, а само ще ощети бъдещите пенсионери.

68% декларират подкрепа за протестите на земеделските производители, също толкова – за стачката на служителите в БДЖ, а за протестите срещу пенсионната реформа одобрението достига 76%.

Приключващият втория си мандат президент Георги Първанов получава 33% положителни оценки, срещу 25% отрицателни, като за последните три месеца бележи ръст от  5 на сто.

Новоизбраният президент Росен Плевнелиев ще влезе на Дондуков 2 с висок стартов рейтинг от 42% и с още по-високи очаквания. 53% смятат, че той ще има успешен мандат.

Топ пет на влиятелните фигури в държавата по обществена популярност за месец декември са: българският еврокомисар Кристалина Георгиева  - 52%, Росен Плевнелиев – 42%, Бойко Борисов – 38%, Георги Първанов – 33%, Меглена Кунева – 24%.

Въпреки електоралната мобилизация около президентските и местни избори, доверието в политическите партии остава свито до ядрата от най-твърдите им привърженици, а влиянието им върху избирателите - силно ограничено.

ГЕРБ има подкрепата на 25.9% от хората. БСП остава на позициите си от преди изборите (16%). Респективно, Бойко Борисов и Сергей Станишев са двамата политически лидери, които събират най-значимо обществено доверие – съответно 38% и 17%. ДПС и лидерът му Ахмед Доган получават твърдите си 4% - 5% подкрепа.

Привържениците на "Атака" са свити до 2% от общия брой избиратели, а след последните вътрешно-партийни конфликти очакванията са отливът да продължи. Показателно в това отношение е спадналото наполовина одобрение за лидера на партията Волен Сидеров.

Синята коалиция има доверието само на 2.3% от избирателите.

Близо две трети от българите (65%) смятат, че икономическото състояние на страната се влошава, а всеки втори вижда спад във финансовото състояние на домакинството си (53%).

Освен с нарастване на негативните оценки за икономическото развитие на страната и домакинствата годината се откроява като една от най-песимистичните относно очакванията за близкото бъдеще.

Ако първите години на кризата се характеризираха със силни надежди за скорошен изход от нея (в рамките на около 40%), днес едва 20% очакват подобрение на икономическата ситуация на страната, а 23% - на финансовото състояние на домакинството си.

Всеки втори българин смята, че е голяма вероятността кризата да се задълбочи, 45% очакват закъснения в изплащането на заплати, пенсии и социални помощи. 40% се страхуват от висока инфлация, 37% - от повишаване на данъците, 30% от повишаване на лихвите по кредитите.

Изострените страхове и цялостният икономически климат се отразяват и върху потребителското поведение. Към момента то се изразява в умерен баланс между харчене и спестяване.

Около 37% се опитват да заделят всички възможни средства, които да са им на разположение, ако настъпят финансови затруднения, а 47% вместо да спестяват, предпочитат да купуват от страх инфлацията да не „изяде” част от средствата им.

Изследването показва, че през 2011 г. е налице леко увеличение на планираните за предстоящите празници разходи за подаръци. Спрямо миналата година те се увеличават средно с около 7 лв. (от 79 на 86 лв.), но все още са далече от сумите, които българите харчеха в периода преди разгара на кризата 2008-2009 г. (в рамките на около 95-100 лв.).