Столетник в София

Снимка: Личен архив

2 / 4

Не се среща често столетник в столицата. Но ето, че сред мръсния въздух, забързаните хора, намусените лица и трудното всекидневие, в София живее Любомир. С нетърпение той и семейството му чакат 12 май – датата, която ще го превърне в столетник.

До него е и съпругата му Неда, заедно са от 67 години. Двамата се смеят, разказвайки, че познават тайната на дълголетието, а и тайната на успешния брак.

Запознават се по време на бомбардировките през Втората световна война. Семейството на Любомир е ходило да се крие в къщата на Неда. Неговият брат пък бил приятел на баща й. На шега си казвали, че ще стават роднини и ето че животът наистина ги събрал. Тя е била на 18 години, а той - почти на 30, но се взели.

"Ние бяхме пет деца, пълна сиромашия. Викам си, я поне аз да се махам", спомня си Неда за отминалите времена, а Любомир я прекъсва: "Тя беше много красива. Извънредно. Влюбих се в нея още от първия момент като я видях. Веднага й предложих да се оженим. Тогава баща й каза: Аз имам една дъщеря, но трябва да направите два брака – граждански и църковен. Така и стана".

Днес се радват на двете си деца – син и дъщеря, на четирите си внуци, а и на двете правнучета.

На 12 май всички ще се съберат в китен ресторант, за да отбележат паметната за семейството дата. Повече не им трябва: "Да са живи и здрави децата и правнуците" - обяснява Неда -. Все чакам да се обади някой. Питам ги кога ще дойдат да ни видят"...

Иначе животът им невинаги е бил лек. Най-трудните години, които помни Любомир, са по време на Втората световна война, когато е служил в Гърция.

"На 40 км от Солун, там регистрирах моята победа. Влизах навътре в морето да се бия с един немец. Другарите ми казаха: Любене, немците знаят много добре да плуват, но и аз бях смел. Дадох своя принос. Борих се до последния момент и не се плаших от нищо. После се ръкувах с военния ни ръководител и той ме поздрави като каза, че такъв човек рядко се среща – волеви и смел".

Дори наскоро внучката му полюбопитствала и потърсила в регистър името му, с което да докаже, че е бил участник във войната. И тя не е очаквала, че ще отговорят на писмата й по пощата, но станало.

"Така че и нашата администрация понякога си върши работата", радва се дядо Любомир.

От висотата на годините си вижда и тъжното, и веселото в идеята, че все се налага да слуша жена си.

"Каквото каже – трябва да се изпълнява. Жену му Неда бързо допълва: "Ако сме някъде и реша, че трябва да си пийне нещо, ще пие. Но той пие и ме гледа в очите, да не прекали".

Така се оцелява толкова дълго време в града. Но причината не е само в това. Любомир по принцип води здравословен начин на живот. Винаги е обичал планината. Там е семейната им вила, до гората. Повече от 30 години я стопанисва с жена си.

Страстта му е спорта, а бягането му е хоби. През 80-та година  за последно участва в маратона, организиран в столицата. И въпреки възрастта си успява да завърши четвърти. Жена му Неда още пази тениската, която са му подарили тогава.

Днес двамата съпрузи са убедени, че няма нищо по-хубаво от живота и здравето и всеки ден намират причина, за да живеят.

"Не може дните ни да минават без грешка, казва Неда, - но важното е да има извинение. Дългият живот е свързан с прошката, спокойствието и уважението един към друг".

И в двата им рода няма дълголетници Най-възрастните са стигали до към 80. Сега прекарват дните си в гледане на телевизия и четене на вестници. Обичат да следят вечер сериалите.

"Още очите ми са много добре и гледам спокойно", обяснява Любомир. Може би това е свързано и с някогашната му професия – завършил е занаятчийското училище, бил е дърводелец - полирал големите дървени радиа, които почти всяко домакинство имаше преди демокрацията.

На изпроводяк двамата не пропуснаха възможността да посъветват внуците си да са добри и услужливи, да не пият, да не пушат, т.е. да живеят като тях.

След три години може отново да ги срещнем. Поводът отново ще е значим. Чака ги брилянтна сватба...