Висшисти - бол, работата за тях - все по-трудно

"Висшисти в излишък", коментира на своите страници "Стандарт". Безработицата сред младите у нас се измества - вместо нискоквалифицирани хора, все по-често на борсата отиват хора с висше образование. Често пъти - с магистърска степен, понякога получена в чужбина.

Вероятно много българи тепърва ще берат плодовете на образователната пирамида, наречена "скъпо следване в чужбина", за което са се заборчили за цял живот. Особено ако решат да се върнат в родината. Защото тя не е подготвена да дочака така наречените си "мозъци" - нито във финансово, нито в икономическо отношение, отбелязва изданието.

Половината работодатели например дори не знаят какво се крие зад престижната MBA-диплома, която струва луди пари във всички престижни университети. И използват същите тези квалифицирани хора за работа, която е далеч под възможностите и знанията им, просто защото не знаят какво друго да им предложат.

18 млн. лв. за разузнаване, 34 млн. лв. за охрана на властта, е сметката, която коментира "Сега". В проектобюджета за догодина за Националната разузнавателна служба са предвидени 18,1 млн. лв. За Националната служба за охрана (НСО) са заложени почти двойно повече - 34,2 млн. лв. т.е. за сегашната власт сигурността на няколко души и техния превоз са много по-важни от сигурността на цялата държава, която би могла да бъде гарантирана донякъде от информацията на българското разузнаване.

Едно мерене на кръвно, пък било то и пред здравното министерство, не е профилактика, коментира "Сега" "безплатни кардиологични прегледи" по случай Световния ден на сърцето. Според автора само много бедна държава може да си позволи да пилее времето и квалификацията на медиците от най-елитните си
болници за нещо, което е работа на фелдшери или стажанти.

За профилактиката на двете най-чести причини за смърт и инвалидизация у нас - сърдечносъдовите и раковите болести, у нас няма абсолютно никаква държавна политика. За превенция пък изобщо и не смеем да помислим, защото тя не е работа само на здравните власти. Българите дишат най-мръсния градски въздух в Европа, ядат най-некачествената храна и получават най-ниските заплати.

Рано е за радост. Рано е за мъка. Но никога не е рано да се мисли. Така най-кратко може да се обобщи политическата ситуация след частичните местни избори през почивните дни, коментира "Труд". На три места спечели БСП, ДПС отбеляза точки в два от изборите, в един победи дясна коалиция, на четири места ще има втори тур. ГЕРБ се поизложи. Досега партията не е губила сериозно и лидерите й нямат отработени реакции за подобни случаи.

Не е лошо да поработят по темата, защото мълчанието им след вота в неделя е необичайно. Управляващите трябва да си направят изводи. Че не всяко "магаре", което посочат, може да бъде избрано, отчита още изданието.
"Недоволството от ГЕРБ още не е гняв", коментира в "Преса " социологът Юрий Асланов. В неделя БСП регистрира успех на частичните избори на няколко места в страната. Случилото се подсказва за процеси, които може би водят до обръщане на съотношението между политическите сили и промени в масовите нагласи.

Към управляващата партия ГЕРБ протестът е градиращ, но все още не се трансформира в наказателен вот.
Недоволството е подобно на ръмжене, но то не е гняв, какъвто може да избликне в по-тежка ситуация, например в предстоящия зимен сезон. В БСП имаше събития, от които тя да получи допълнителен импулс. Събра необходимите подписи за референдум за АЕЦ "Белене", а председателят й Сергей Станишев бе избран за лидер на ПЕС. В предизборната година БСП трябва да съумее да използва този импулс.

Разцеплението в "Синята коалиция" беше чудовищна грешка, защото избирателите на сините не са разделени. Ако не се обединят отново, са обречени.

ГЕРБ измисли начин да обезкърви партиите преди изборите, съобщава "Сега". Провеждането на първия референдум - за АЕЦ "Белене", няма да мине и без скандал за финансирането му. Въпреки изричните законови разпоредби, че националните референдуми се финансират за сметка на държавния бюджет, управляващото мнозинство предлага сметката да бъде платена от държавната субсидия на партиите.

Опозицията отхвърли категорично предложението като популистко, а сметките показват, че евентуалното му приемане ще обезкърви финансите на партиите в изборната 2013 г. По приблизителни разчети провеждането му ще струва между 20 и 30 млн. лв.

Новият десятък ще оскъпи кредитите, смята Любомир Дацов, заместник-министър на финансите в двете поредни предишни правителства. В интервю за "Стандарт" той посочва, че това е поредното неразбиране и жертване на цялостен публичен интерес за чисто предизборни цели на управляващите.

Видимо е, че те няма как да финансират устойчиво увеличението на пенсиите, пък и на другите разходи за догодина и търсят допълнителни източници, смята експертът.

България се нареди сред приятелите на харченето на европейски пари, коментира "Сега". На сбирка с идиличното наименование "Приятели на кохезията", проведена тези дни в Братислава, се разбра, че в следващия програмен период на Европейския съюз (2014 - 2020 г.) едва ли ще се позволи безогледното харчене на парите на европейските данъкоплатци от  най-богатите държави, както това се случва сега.