Кой (не)обича Дянков?

Всички (не)обичат Дянков", коментира  в днешния си брой "Труд".

Последните социологически проучвания показват много бърз и стабилен спад на
доверието към управляващата партия. Ако в политиката има списък с надпис "никога не правете това", вицепремиерът Симеон Дянков наруши всички забрани.

Военният министър Аню Ангелов лансира нови реформаторски решения - увеличава заплатите, но за сметка на някакви "реформи", което е условието на Дянков. В документитена ГЕРБ няма заложени такива действия, които виждаме сега.

Никога в историята на България не е имало политик, който да насъска офицери срещу войници. Армията е настроена срещу правителството. Това, освен че е унизително, е и опасно, отчита изданието. Следват пенсионерите, които бяха забравени три дълги години, а животът пред тях не е толкова дълъг, че да прощават подобно отношение.

В сектор сигурност, ако махнем онези момчета от НСО, които лично превозват важните на деня с новите си играчки, отношението към финансовата политика на правителството отдавна е преминало точката на замръзване. Няма обществени групи, които да не са пометени от реформаторските идеи на Дянков. Но най-фундаменталното нещо, което пострада, е бизнесът. А на него разчитаме да пълни хазната, се чете още във вестникът.

"Доволни сме, че през последните една-две години властта гледа на общините като на стратегически партньор. Така и трябва да бъде, защото ние предоставяме 73% от публичните услуги. Сложено е началото на нов тип взаимоотношения и показателно за това беше присъствието на президента, на премиера и всички ресорни министри на годишната ни среща, защото това не се е случвало друг път", казва в интервю за "Стандарт" Тодор Попов, кмет на Пазарджик и шеф на сдружението на общините.

Догодина от националния бюджет общините ще получат 130 млн. лв. повече от тази година. Подобен ръст се постига за първи път. Според Тодор Попов европроектите са важен инструмент за локална намеса при решаване на проблеми като безработица и трудова заетост. "Затова искаме да го използваме в по-голям процент. Усвояване от 20-30% не ни удовлетворява”.

"Хаос и до входа на линейката, и след изхода от нея", е анализът в "24 часа". В страните с развито здравеопазване спешната помощ е едновременно по-добре финансирана, оборудвана и обезпечена с персонал и по-ефективна. Нашата страна изостава с разработването на стандарти за оказване на спешна помощ, за изисквания към оборудването и медикаментите в линейките.

Здравната ни система и спешната помощ са неадекватно финансирани, така че дори на хартия да имаше разработени стандарти, те нямаше да бъдат приложени на практика.

"Как ни африканизираха", коментира в своя брой"Преса". Българинът живее днес в условия на неравенство, каквото едва ли е имало някога в неговата история през последните столетия. Дистанцията в доходите между тези, които са в класацията на десетте най-богати милионери, и ровещия в кофите за боклук или получаващия
минималната заплата е огромна.

Но повечето от представените в парламента политически сили избягват да говорят за неравенството и неговото преодоляване. Още по-малко да правят сравнения и да търсят изход от това състояние. Българинът се е превърнал в сноп от омраза към всички и всичко в България. Той е лесна плячка на популистки политици, които се мъчат да го спечелят, като му насочват омразата, предлагайки му виновник за неговите нещастия”, се чете още във вестника.

"Снимахме 55 хил. нарушения за година", посочва в интервю за "Монитор" комисар Богдан Милчев, шеф на столичния КАТ. Една камера дисциплинира шофьорите за три месеца, отчита той. И разказва, че за една година са сменили местата на камерите в София на няколко пъти. Тази тенденция ще се запази и занапред, тъй като дава резултат. Целта на камерите е не да хванат повече  нарушители, а да дисциплинират шофьорите така, че те да не нарушават закона. "Ефективността на камерите е поразяваща. На тях дължим и по-малкия брой на жертвите", допълва комисар Милчев.

"От спортните училища ще се излиза с професия", обявява в интервю за "Новинар" Свилен Нейков, министър на спорта. "В момента спортните училища са наш основен приоритет”, посочва той. „Направихме законова промяна, с която да можем да финансираме изграждането на тяхната база с пари от спортния тотализатор. Борим се да получат по-високо финансиране за всеки ученик, за да може спортистите да получават добра храна и условия, необходими им за реализиране на целите”

Предложените от кабинета нови правила за погасяване на публични задължения може да блокират възстановяването на ДДС за фирмите, акцентира "Сега". От 2013 г. внасяният от компаниите ДДС ще може да се пренасочва автоматично от НАП за покриване на други неплатени задължения, ако те са възникнали с по-ранна
дата.

Така коректни фирми може да се окажат некоректни платци на ДДС и да загубят правото на данъчен кредит. За това е алармирал председателят на КНСБ Пламен Димитров на заседанието на тристранната комисия за обсъждане на промените в данъчните закони и проектобюджет 2013. Финансовото министерство е наясно с
проблема, но смята невъзстановяването на кредит при длъжници за справедливо.

"Ние сме българи, с извинение", коментира "Сега". Скоро в Евросъюза ще трябва да се извиняваме, че сме българи. Няколко водещи държави в Европа вече гледат напрегнато към 2014 г., когато официално трябва да паднат ограниченията за българи и румънци да си търсят работа в другите държави от ЕС.

Обмислят се варианти как гражданите на България и Румъния да си останат втора категория в сравнение с другите европейци.  Идеята на Холандия да поправи "грешката" с приемането им в ЕС, като ги спре поне за Шенгенската зона, намери силни поддръжници в Германия, Белгия, Финландия и други страни. Франция даде
принос чрез кампанията си срещу техните роми, съчетана с общо охлаждане към българи и румънци.

Великобритания обаче изрече онова, което бе на езика на мнозина: България и Румъния да останат формално в ЕС, но да бъдат изхвърлени гражданите им чрез нов визов режим. Заключването на границите за българи само ще задълбочи проблемите в страната и ще породи антиевропейски настроения. В същото време правителството гледа равнодушно засилващата се дискриминация и изолация на своите граждани в ЕС.